Мнението е на Боян Атанасов, лице на Фейсбук групата "100% мажоритарен вот"
В един протест винаги има платени провокатори и манипулатори. Без тях не може да мине масово събитие. Много ясно, че едни работят за БСП, други за Бойко Борисов, а трети за кръга "Капитал". Такъв е законът на властта. Но протестът е общ. Протестът е на народа и той е срещу олигархията. Върховната цел на протестите е България да стане по-демократична и в нея да се живее по-добре. Единственото, което може да отклони народа от тази цел е технологията "разделяй и владей".
Тезата за по-интелигентен и красив протест тръгна от блогъри, които получават пари от чужди фондации. Те вероятно са разтревожени, че народът не приема източването на България. Харта 2013 узурпира протеста и го връчи в техните ръце. Първата дискусия в "Червената къща", която вероятно е и първата проява на хартата, се опита да приспи всякакви тенденции за смяна на избирателната система. На народа не трябва да се дава власт. Неговите искания са глупави. Просто лошата олигархия трябва да се смени с добрата олигархия по най-културен начин. За целта от всички страни започват да валят „алтернативи“ на сегашната избирателна система с най-различни неразбираеми за хората наименования - "пропорционална смесена система","паралелна смесена", БППС ( Българска персонифицирана пропорционална система), пропорционална с преференциален вот и т.н. и т.н. варианти на ХОМОТА, наречен Пропорционална избирателна система.
Първото и най-важното във всички предлагани варианти е, че отново отсъства какъвто и да било мажоритарен избор, а отново ни предлагат да избираме от предварително одобрени от партийните централи листи. Пропорционалните избори винаги потъпкват и мачкат мажоритарния избор. Какво например значи „засилен мажоритарен елемент”,който непрекъснато ни пробутват? Пак партийни листи, но уж можеш нещо да кроиш по тях. Първото и най-важното – вместо да избирате направо човека, вие първо приемате листата, а после ровите в нея кой ви е по-симпатичен. Няма демокрация без партии. Мажоритарният избор не е против партиите, напротив, той ги заздравява и укрепва. Гласуваш за човек – гласуваш за партия. Но все пак на първо място е човекът. Човекът е вашият представител. Партийният списък е пердето, зад което могат да ви пробутат всичко. Мажоритарния избор е състезание на личности. Заставайки в мажоритарен сблъсък политикът трябва да е подготвен, иначе губи двубоя, докато при пропорционалната система минава между капките и ще продължи да си чете вестник на депутатската банка вместо да изучава законите и да търси начин да ги направи приемливи за обществото. Още повече, че когато си назначен за депутат , а не избран - гласуваш по поръчка, а не по съвест. Неоспоримо предимство на мажоритарните избори е, че при тях избирателят наистина има представителство във властта. Когато познаваш депутата от твоя район и можеш да се срещаш всяка седмица с него, ти реално ще можеш да поставиш проблемите на твоя град, на твоето село, на твоята община. И да го питаш защо е гласувал за тоя закон, или защо не е гласувал за него. По този начин депутатите стават наистина народни, а не партийни представители. И ако с конституционна поправка се въведе като механизъм и отзоваването, за което толкова настояват хората,те ще са сигурни ,че имат реални шансове за контрол върху властта. Защото само при мажоритарни избори хората могат да си отзоват депутата, защото го знаят кой е. При пропорционални това е абсурдно. При мажоритарните избори депутатът има страх от избирателя. При пропорционалните го е страх само от този, който пише листата. Какво мисли избирателят, за него няма никакво значение. Това е още една причина мажоритарната система да е неприемлива и отхвърляна от партиите. При сегашната политическа система, реална промяна е невъзможна.
Днес единствено партийните централи могат да определят кандидатите за народни представители. Този монопол на политическия картел е гарантиран при сегашната избирателна система –партийните шефове редят пропорционалните листи, и никой извън тях няма шанс да пробие в Народното събрание. Статуквото се самовъзпроизвежда. Гражданите могат да избират единствено тези, които им предлагат партийните върхушки. Изходът – промяна на избирателната система и мажоритарни избори за всички изборни длъжности. Политическият картел вече усеща опасността от загубата на противоконституционния си и неморален монопол върху политическото представителство. Партийните лидери трескаво започват да предлагат различни промени – силно загрижени за политически непредставените хора от улицата. Отпадане на високи изисквания за независими кандидати, преференциално гласуване, ниски прагове – със сигурност ще са съгласни на всичко, само и само да не се стигне до реална промяна на сегашния модел. „Твърдят, че ни гледат като кукли, а ние виждаме как ни подготвят за кукли на конци.“