Хиляди зрители са наобиколили една жена със синя бурка, коленичила на земята. Мъжът до нея насочва към тялото ѝ автомат "Калашников", след което натиска спусъка.
Това е гледка от публична екзекуция в Афганистан по време на първото управление на талибаните през 1990-те години. Всички афганистанци са виждали подобни картини. Ставали са свидетели на тази бруталност на живо или по телевизията. Публичните екзекуции са сред най-ужасяващите ми спомени от онези времена, в които още бях дете. След като заминахме за чужбина със семейството ми, следяхме какво се случва в страната чрез малкото телевизионни репортажи, идващи оттам.
Колективната травма от екзекуциите
Не е за вярване, че е възможно тези гледки отново да станат реалност след 20-годишното военно присъствие на Запада в Афганистан. За съжаление нещата се развиха по фатален начин. Откакто талибаните завзеха властта през август 2021 г., наблюдавам с нарастваща тревога старата ми родина. Тази седмица талибаните екзекутираха мъж, обвинен в убийство. Беше предвидено бащата на жертвата да го застреля пред всички. На "събитието" присъстваха не само високопоставени представители на талибаните, но и стотици жители, включително деца.
Това със сигурност не е първата екзекуция, след като талибаните се върнаха на власт. Но е първата, която те потвърдиха и дори представиха като постижение. В седмиците преди нея имаше и публични бичувания на мъже и жени. В повечето случаи провинилите се бяха обвинени в кражби или изневери. Публичните екзекуции пред зрители – тази колективна травма от миналото на страната - отново са реалност. Талибаните не са се променили, въпреки всичките им уверения в обратното. 1990-те години отново се завърнаха в Афганистан.
Безнадеждност и отчаяние
И макар отначало да имаше неоправдани очаквания, че страната няма отново да потъне в пълен мрак, сега всички осъзнаваме, че в света няма по-тъмна страна от Афганистан. Неотдавнашно проучване на "Галъп" свидетелства, че за 98% от жените и 97% от мъжете животът в тази държава носи огромни страдания. Сред жените самоубийствата са нараснали драматично. Над 20 милиона души в тази страна гладуват.
Непрекъснато ме питат защо в Афганистан не се бунтуват като в Иран. Истината е, че хората не разполагат нито със силата, нито с надеждата да го направят. Повече от четири десетилетия на войни и драми са оставили огромен отпечатък върху душата на народа. А останалият свят стои безучастно и наблюдава. Сякаш Афганистан е от някаква друга планета и никой не носи отговорност за нещастията край Хиндукуш.
Натиск срещу талибаните
Нима правата на човека не са универсални и валидни за целия свят? Талибаните оправдават своята политика с архаични разбирания за исляма. Но мюсюлманските държави, сред които и Афганистан, също са участвали в изготвянето на Всеобщата декларация за правата на човека след Втората световна война.
А дори и да не е било така - за всекидневните несправедливости в Афганистан просто не може да бъде намерено оправдание. Като защитници на човешките права сме длъжни да привлечем вниманието към страданията на хората в Афганистан, за да се увеличи натискът срещу режима на талибаните. Не може днес, в 21-ия век, отново да гледаме от екрана бичувания и екзекуции, каквито имаше и преди 25 години.
Автор: Васлат Хасрат-Назими