"Благодарни сме, че вашата компания инвестира в Португалия", обяви със задоволство португалският министър на инфраструктурата и жилищното строителство Педро Нуно Сантош. Става дума за това, че турската фирма-оператор на пристанища „Йълпорт“ ще вложи 124 милиона евро в разширяването и модернизацията на товарното пристанище за контейнери в Лисабон. „Инвестирайте още повече“, прикани той тогава шефа на компанията Роберт Юксел Йълдъръм. Но повече едва ли е възможно, тъй като турският холдинг вече контролира почти всички португалски пристанища. А и не всички смятат това за положително.
„Йълпорт“ е оператор на 7 пристанища в Португалия, сред които и най-голямото и важно контейнерно пристанище в Порто-Лейшоиш и това в Лисабон. Компанията, която е част от концерна „Йълдъръм“, взе концесията през 2016 година от дотогава много успешния португалски оператор Тертир. „Йълпорт“ обеща да вложи почти половин милиард евро в пристанищата и срещу това получи концесия от португалската държава до 2038 година.
Икономически причини в основата на решението
Но шефът на компанията Роберт Юксел Йълдъръм е близък приятел на турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Милиардерът Йълдъръм превърна малкия си семеен бизнес в огромен концерн, който сега е един от най-големите играчи в транспортния и логистичния сектор в света. „Йълпорт“ управлява 21 пристанища по света, а в Португалия компанията е на практика без конкуренция.
"Зад решението да се дадат почти всички португалски пристанища на концесия на турския холдинг стоят само икономически аргументи“, казва Жозе Педро Тейшера Фернандес от Португалския институт за международни отношения IPRI. „Просто това беше най-добрата финансова оферта. Дали и от стратегическа гледна точка това е добре за страната не беше взето изобщо предвид“, казва експертът по международни отношения и геополитика.
Той се съмнява, че сделката е благоприятна. „Чисто икономически дотук нещата вървят добре – в пристанищата се влагат пари и ноу-хау. Но те са и стратегически обекти и лесно могат да се превърнат в средство за политически натиск. А ми се струва, че португалското правителство не се е подсигурило по този въпрос достатъчно добре“, посочва още Тейшера Фернандес.
Под управлението на „Йълпорт“ португалските пристанища наистина станаха по-конкурентоспособни, а това в Порто-Лейшоиш в момента дори е най-ефективното на целия Иберийски полуостров. Преди тази инвестиция португалските пристанища бяха без особено значение, основно заради безкрайните стачки на работниците в тях и по-силната испанска конкуренция.
Сега това ще се промени. „Йълпорт“ иска да направи Лисабон атрактивен за големи контейнеровози от Америка и да модернизира също и по-малките пристанища, които контролира.
Опасна зависимост
От друга страна обаче Португалия увеличава зависимостта си от по-скоро съмнителни партньори от чужбина. След 2011 година, когато само Европейският спасителен чадър помогна на Португалия да избегне държавен фалит, тя продаде голяма част от енергийния си сектор на китайски държавни компании, а сега дава и пристанищата си на Турция. Този въпрос обаче не се обсъжда публично, нито е повдиган от опозицията.
„Геополитика означава да мислиш с ходове напред, да можеш да предвиждаш възможни проблеми в бъдещето. В Португалия това не се прави при вземането на решения – обикновено роля играят само икономическите аргументи, но не и геополитическите аспекти. Тепърва ще става ясно дали от това ще има някакви негативни последици за държавата“, казва Тейшера Фернандес.
Към това добавяме наивността и невежеството за начина, по който концесията беше дадена на Турция, казва още той: „Поне до неуспешния опит за преврат през 2016 година Турция беше възприемана като екзотична, но приятелски настроена държава, не будеща никакви съмнения. Правителството никога не е виждало в нея някаква заплаха за стратегическите интереси на Португалия“.
Липса на стратегическо мислене
Португалските политици вярват, че сключените договори гарантират в достатъчна степен сигурността на страната, а при нужда винаги могат да бъдат анулирани. Очевидно никой не се притеснява от това, че по този начин страната може да бъде вкарана в неприятни политически зависимости. Изглежда се разчита на това, че Португалия е малка страна, която може да бъде в прекрасни отношения с всички, и която не желае лошо никому.
Но в конкретния случай с концесиите на пристанищата от стратегическа гледна точка щеше да е много по-добре да се заложи на диверсификацията, тоест концесиите да бъдат дадени на няколко различни компании. И ако в самата Португалия е трудно да се намерят достатъчно финансово мощни компании, които биха имали интерес, тогава нищо не пречеше такива да бъдат потърсени в други страни, с които Португалия е в приятелски отношения – политически и икономически, посочва още Тейшера Фернандес.
„Един ден може да ни създаде проблеми“
Вместо това правителството се хвали с успешната си икономическа политика. Според министър Педро Нуно Сантош турската инвестиция за 134 милиона евро била знак за това, че португалската икономика бъди доверие. Не така вижда нещата експертът по геополитика Жозе Педро Тейшера Фернандес. „Винаги можем да си кажем, че сме в западния край на Европа, далеч от всички нейни проблеми. Но определено поемаме риск, който един ден може да ни създаде много проблеми“.
Автор Йохен Фагет