Да, повечето жени са достойни за съчувствие.
Чакат, надяват се, търсят, избират, мечтаят и, някак неусетно, започват да перат боксерките на някой рафиниран простак.
Но и повечето мъже не са за завиждане.
Те така и няма да разберат, какво е да те ревнува Тачо на Жени, да се влюбиш безутешно в Ергенът, да лансираш бедрата си пред картата с минималните температури, да ти крещи актуална звезда от едноклетъчната БГ-сцена, да шепнеш "бий ма, обичам тъ" на ММА-боец, да кърмиш в мол, да те ухажва Майонезата, Лютеницата, Айвара и пр. ракиени разядки. Да се бориш с косъмче на крака. Мустаците не ги броим, те са нещо безкрайно тъжно...
Издържали сте само до осма страница на "Критика на чистия разум" и това ви потиска.
Не понасяте She's got the jack, но всичките ви познати се подрусват на нея. Смятате AC/DC за тъпи парчета, но би минало за непростимо кощунство, ако го кажете на глас. Можете да сте нещастни и без Pink Floyd, но също не е удачно да се анонсира - олеквате.
Важното е, че Ани Владимирова и Кобилкина се изнесоха от екрана. А животът ни предлага и хубави моменти. Ето, вратната пържола с кост все още може да се намери за поне -28%. До изчерпване на количеството.
Да се порадваме на живота. Сега ни е паднало, а времето ни притиска със страшна сила...