Нека носим йоще петна по палтото,
синила от пода, следи от виното;
нека спомен люти от дни на позор
да висне кат облак в наший кръгозор;
нека ни отрича фейсбука и века,
нека е трагично името ни; нека
трапезата стара и новий коняк
в миналото наше фърлят своя мрак;
нека да ни сочат с присмехи обидни
счупените чаши и дирите стидни
по врата ни още от побоя стар;
нека тази вечер да ни бъде дар!
Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно
горчи нещо ново, тежи нещо мрачно,
що болно разтупва нашите гърди
и в нас чувства страшни, големи плоди;
защото там нейде току край масата,
що мушама синя покрива краката,
издига се някой див, чутовен гост,
покрит с опикано вдига грозен тост
на пиянски подвиг паметник позорен;
защото във къщи има един шкаф,
пълен със бутилки и сушен ошав,
и в наший хладилник шишето сияй,
една нова чаша, голяма, прилична,
като дамаджана пълна, безгранична,
що отговор дава на всеки въпрос,
и пред нея падат професор и прост.
О, Коледа!
Три деня тъщи и свекърви
как чушките пълнят. Нажежени фурни
трепетно поемат тенджери безспир.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
вече как за вино слизам
и тела прескачам, и в кръв се обливам.
Туба подир туба! Опикан матрак!
Съседът отдолу ме посочи пак
и вика: "Бягайте! Пиян е. Мож да ни пребие"
Кошмиите тръгват с викове сърдити,
и "Простак!" гръмовно въздуха разпра.
Аз им отговарих с други вик: ура!
И с нов дъжд чинии, дамаджани, кани;
гостите досадни, омазани в манджи,
пият и замезват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и в гърди геройски кюфте да изложи,
и един стек повеч вътре да положи.
Гостите се секнат. Комшии ревът,
тенджери преливат и кипят, и врът; -
Идат догор пълни, отиват си празни
и пак се завръщат със ощипци разни,
плескавици греят, отвънка е студ,
не ни дреме никак за майчин ни труд.
Съсед е отчаян, комшията лют.
Три дни веч ме траят, но...баници вити
от никъде взорът надежда не види
вилици и чаши ще фърчат към тях.
Нищо. Аз ще падна, но честно, без страх -
като индианец, онемял пред ксерокс.
Баклавата иде; гостите нащрек са!
Последният тост вече е настал.
Тогава бащата, моят генерал,
ревна гороломно, без никакава жал,
"Нарежете още, има бахур цял,
на тавана има сушеници три
бабек, саздърмица и суджук дори!"
При тез думи силни съседите наши
с ужас съобщиха на сто и дванайсет
отчаяно бесни! О, ужасен час!
Някой ни сервира еклери тогаз,
кюфтета не липсват, а гостите траят,
карантия свърши - гърдите остаят
и сладката торта някой я наряза
пред цялата маса, а на един прът
пъстърма висеше, опушена, твърда
ни един край мене вече не помърда.
"Масата е пълна, сега пак ще сипем,
у мазето някой паднал е от грипен,
ако бе повърнал да е по-добре!"
Няма вече пиене. Има магазини.
Всяка сърма меч е, всяка чушка - бомба,
всяко нещо мезим, без капчица срам.
Прасе и телета изчезнаха там.
"Дайте мусаката!" - някой си изкряска
и чинии нови дойдоха завчаска
кат демон стомашен в коледния мрак,
напълва ги някой, поднася ги пак!
Комшиите тръпнат, друг път не видели
да ти дойдат гости, сякаш кат умрели,
телефона цепят със демонский вик.
Но сто и дванайсе беше в своя пик
а гостите наши като скали твърди
мезетата срещат с оплюти си гърди
и фърлят се с песни в свирепата сеч,
като виждат харно, че припадат веч...
Но вълни по-нови от мезета диви
поднасят женици, сякаш по-красиви.
Йоще миг - ще пукна, кат клошар на друм.
Но съсед нахълтва с двуцевка и гръм.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ комшии, щом Коледа дойде,
спомнят тоз ден бурен, шумен и злокобен
славата му мрачна, грозна като Шрек
от кана на кана и от шпек на шпек!
Гроздан КАЗАНДЖИЕВ, Фейсбук