Христо Грозев е най-известният в света български журналист. И най-мразеният от режима в Кремъл - заради неговото и на колегите му от „Белингкат“ разследване на отравянето на опозиционера Алексей Навални, развенчало величието на руските служби.
Грозев е и най-известният български журналист в Украйна, защото от началото на войната, започната от Русия срещу нея, е сред най-желаните събеседници за украинските медии като човек, който е доказал с работата си, че може да разкрива и изобличава коварствата на руските спецслужби. И още през юли беше „възнаграден“ от Федералната служба за сигурност на Русия с публичното обвинение, че е помагал на украинските спецслужби да отвлекат руски бойни самолети. Сега Русия обяви Грозев за издирване, за да го подведе под наказателна отговорност.
Ще реагира ли България?
Христо Грозев е български гражданин, а офанзивата на руските власти би трябвало да предизвика мигновената реакция на българските власти. Която да вдъхне увереност, че държавата застава зад всеки свой гражданин и ще защитава неговите права и сигурност. Външното министерство или президентът, който сега е патрон на изпълнителната власт, можеха да реагират поне с някакви думи на публична загриженост, преди да предприемат дипломатически действия, за каквито ги призоваха от „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Вместо това обаче на „Дондуков“ 1 и 2 цари оглушително мълчание.
Поведението на правителството и президента не е изненадващо. Вероятно Румен Радев смята, че подкрепата за Грозев ще ни въвлече във война, както даването на оръжие за Украйна. А безличното му правителство никога не е сред първите, когато трябва да се заеме позиция по войната, следвайки тодорживковата повеля за снишаване и изчакване.
С мълчанието си българските държавни институции не само изоставят български гражданин и загърбват работата на един журналист, получил световно признание, но и стават съучастници в престъпленията на кремълския режим, които Грозев изобличи. С мълчанието си те на практика оправдават отравянето на Сергей Скрипал и опита за отравяне на бизнесмена Емилиян Гебрев. Оправдават опита за убийство на Алексей Навални и свалянето на малайзийския самолет през 2014 г., причинило смъртта на близо 300 души.
Пасуването на правителството и президента ще доведе и до поредна вътрешнополитическа битка за това от коя страна на войната сме ние. На искането на „войнолюбците“ от ДБ и ПП руската посланичка Митрофанова да даде обяснения заради Грозев във външно министерство, а външният министър да бъде изслушан в парламента, „миротворците“ от БСП и „Възраждане“ нищо чудно да отговорят, че Грозев е английски шпионин и Русия има право да се защити. И като нищо за пореден път у нас престъпленията на рашисткия тоталитарен режим ще получат „нашистка“ геополитическа индулгенция – Русия е наша, Западът е чужд; Грозев, макар и българин, не е наш, даже и журналист не е съвсем, понеже не се мярка ексклузивно на екрана по сутрешните блокове.
А онези, за които Путинова Русия е антицивилизационен избор, ще претърпят още по-голямо национално унижение, ако друга държава защити Христо Грозев преди българската. И в омерзението си навярно ще простенат като поета: „Тази земя – не е моя земя, тази земя, простете, е чужда“.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.