Голяма патриотична радост обзе мнозина българи заради публикация в авторитетна европейска медия, странно наречена като разследване, че България тайно е спасила с оръжие и гориво Украйна срещу руската инвазия. Наистина, за България в чужбина почти винаги се пише негативно, та радостта и гордостта в случая са разбираеми. Само че са незаслужени.
Няма морален жест
Първо, не може със задна дата да си припишеш заслуги, че тайно си помагал. Това е същото като да си бил партизанин в България през 1944 г., но никой да не знае, включително жандармерията, а да стане известно след 9 септември. Най-малкото не е повод за гордост, когато всички страни от ЕС и НАТО подкрепяха открито Украйна и поемаха отговорността за това. У нас вицепремиерката Нинова от сутрин до вечер се кълнеше, че не сме изнесли и един патрон, а президентът Радев се кълнеше, че всяка помощ ни въвлича във войната.
Премиерът Кирил Петков се огъна под натиска на Нинова, която плашеше да разтури коалицията, и вместо това предложи да даряваме заплатите си, после прати бронежилетки и каски, с които, по ироничния израз на украинския външен министър Кулеба украинците ще могат да умират защитени.
Още в началото на войната тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ огласи данни за трикратно увеличен износ на българска военна продукция в първите два месеца на войната спрямо същия период на предходната година. Публична тайна сред всички политически сили беше, че изнасяме за Украйна, но тайно. Евроатлантическите сили като „Демократична България“ оказваха натиск това да е явно и наистина да е помощ.
Чиста търговия, от която има печалба
Второ, износът не е помощ, а чиста търговия. Когато печелиш от войната най-малкото е неморално да си приписваш морални заслуги. България спечели милиарди от продажба на муниции – правят го и всички производители на оръжие по време на военни конфликти. Дори военната техника и хуманитарната помощ, която изпратихме, ще бъде компенсирана от еврофондове – вече сме пратили заявката си. Затова, че си печеливш от войната можеш да се биеш в гърдите само професионално.
Чудесно е, че нашите патрони, снаряди, гранатомети, каски, жилетки, медицински комплекти и пр. са помогнали и помагат на украинците да устоят на агресора. Но от това можем да черпим морално достойнство, само ако сме го правили открито и поне малко безкористно - като схемата „заем-наем“, например, с която САЩ помогнаха неимоверно много на съюзниците си във Втората световна война. Ами ако Украйна беше паднала, щяхме ли сега да се пъчим, че сме ѝ помагали или щяхме по навик да се снишаваме?
Трето, когато българският политически разкрач за войната в Украйна е универсалното състояние на почти цялата ни политическа система, се отприщват мощни напъни за пренаписване на историята. Който е бил за неутралитет в началото, т.е. с Кремъл, е за неутралитет и сега, но прилепвайки се към Брюксел – като президента Радев, който се изживява като натовец, редом с колегите си от Алианса.
Който е бил в подкрепа на Украйна, но не е имал смелостта да си махне единия крак от неутралитета, сега историографира чрез западни „разследвания“, че е бил с двата крака „от правилната страна на историята“. Като Кирил Петков, който като премиер допусна вицето му Корнелия Нинова да не допусне открито даване на оръжие за Украйна.
Миналото може да се представи и по-героично
И не, не започва тайното захранване с муниции и дизел от договорка на премиера Петков с президента Зеленски в Киев в края на април миналата година, както внушава публикацията. Тогава вероятно само е официализирана. Тогава не беше политически изгодно да падне кабинетът. Сега обаче идват избори и не е политически изгодно миналото да не е било героично.
България и българското общество още не сме избрали правилната страна на историята във войната в Украйна. Още само подтичваме след историята и се опитваме да се закачим за нея чрез историографията.
Автор: Веселин Стойнев