На какви положителни характеристики отговарят панелките при трус? Инж. Иван Кирмин пред ФАКТИ

Броят на жертвите от мощните земетресения в Турция, засегнали и съседна Сирия, може да се увеличи двойно. Това заяви ръководителят по хуманитарните въпрос към ООН Мартин Грифитс, който посети турския град Кахраманмараш, близо до епицентъра на труса с магнитуд 7,8. Броят на жертвите в Турция и Сирия надхвърли 30 000. Как строим в България… Пред ФАКТИ говори инж. Иван Кирмин.

- Инж. Кирмин, свидетели сме на тоталните щети от силното земетресение, което взе хиляди жертви в Турция. Трусовете нанесоха ужасяващи повреди по сградите и много рухнаха. Какви поуки трябва да си вземем ние…
-Земетресението е изключително силно и такива земетресения в силно населени райони са сравнително редки явления като честота. Също така много силните земетресения са концентрирани в определени райони по земното кълбо. Подобно земетресение, като това в Турция сега, е Крупнишко от 1904 година - преди повече от 100 години. За това време науката, която изследва земетресенията, и строителството се са развили много. Вижте, всяко едно такова силно земетресение е уникално само по себе си. В смисъл такъв. Ако имаме две земетресения на две различни места, но с еднакъв магнитуд. Те имат различно въздействие върху сградите. Защото има много параметри, извън този магнитуд, който показва единствено стойността на енергията, която е освободена, които определят въздействието на едно земетресение върху сградите.

- От какво зависи?
- Например, видът на почвата и скалите, през които се разпространяват сеизмичните вълни. Каква е почвата под основите на сградата. Също така зависи от друго много специфично нещо - продължителност на труса, честота на трептене и още, и още.... Земетресението във Вранча (Румъния) през 70-те години причинява жертви в Северна България. То също е много специфично и е много различно от това в Турция. Сега тепърва ще се установяват причините защо едни сгради в Турция са паднали, а други – не. Защото виждаме, че има и нови сгради, които са паднали. Старите, да кажем, че не са толкова сигурни да устоят на силно земетресение. Сигурно ще минат месеци, за да установим причините. Съмнявам се, че турските колеги, които проектират и строят сгради, са по-слаби инженери от българските или от италианските. Фактът е, че виждаме снимка на тяхната сграда на Камарата, по която няма нито една пукнатина. В същото време около нея сгради са рухнали. Значи със сигурност там има хора, които знаят как се проектират и изпълняват сгради. Скоро български инженерни екипи също ще отидат в Турция, за да съдействат за установяване на причините защо сградите се паднали.

- Ние трябва ли да имаме притеснения за сградите у нас…
- Смятам, че в България причина за паника нямаме и не следва да имаме. Но със сигурност знам едно - че трябва да имаме респект към такива природни бедствия. В България имаме законодателство още от 1929 година, когато е издаден първият Сеизмичен правилник. Това прави вече почти 100 години опит. При проектирането на сгради винаги се има предвид, че може да стане такова въздействие и са се взимали мерки. А тези мерки в течение на времето са се променяли с развитие на науката. През 60-те години има сериозни промени спрямо сеизмичната устойчивост. И това е независимо от политическата обстановка. Просто науката се развива в световен мащаб. И се взима опит от земетресенията по света. Какво се случва, какви норми са изпълнени, какви са материалите. Може би най-сериозните изискванията, свързани със строителството у нас, са заложени в Наредба от 1987 година – след труса във Вранча.

- В момента сградите на какво трябва да отговарят, за да можем да кажем, че са сеизмично устойчиви…
- Нещата са много относителни, защото има различни региони в страната, които отговарят на различни специфични условия. София, Пловдив и Благоевград са региони, където се предполага, че може да се случат едни от най-силните земетресения. В същото време в Бургас ще е по-слабо, а в Белоградчик е най-слабо. Дори Стражица, където имаше земетресение с големи щети, и там не е толкова силна зона колкото са София и Пловдив. Може би можем да кажем, че би трябвало в София сградите, които са проектирани след 1987 година, да устоят на такава сила, каквато бе в Турция. Това не значи, че другите сгради, които са проектирани преди това, също няма да издържат.

- И така стигаме до основния въпрос - панелките колко са здрави…
- Този въпрос се върти в последните дни много, да.

- Просто в България този тип строителство е много широко застъпено…
- Много трудно е да се обобщава, защото всяка сграда е направена върху различна почва, реагира по различен начин. Като цяло панелките отговарят на няколко положителни характеристики за поведение при сеизмични явления. Малки са, грозни са, но за сметка на това са с правилна форма и височина. Те са паралелепипеди като цяло, а тази форма е благоприятна за добро въздействие на земетресение върху сградата. Също така имат много на брой симетрично разпределени антисеизмични елементи.

- Колко силен трус може да издържи една панелка…
- Това може да се каже, след като се извърши обследване на сградата. Като цяло паралел може да се направи с това как подобен тип строителство се е държало при едно доста силно земетресение в бившия Съветски съюз, където също има много едропанелни сгради. Говоря за силен трус през 1988 година в Армения, където има точно такъв тип сгради, каквито са и нашите панелки. Трусът е бил с магнитуд 7 по Рихтер. Доста силно земетресение, има над 20 000 жертви. Трагедията също е голяма, но там падат един определен тип сгради, които пак сглобяеми. В същото време сгради от нашия тип дори и да са повредени, не са разрушени. Докато в Турция сега виждаме срутване и на нови сгради. Има един друг въпрос, който е интересен.

- И той е…
- Как се променя философията на строителството на сгради. Философията сега - в 21 век, е доста променена спрямо тази от 20-ти век. През 20-ти век се опитваме да направим толкова стабилна и здрава сграда, че тя да издържи и да няма земетресение, което да я бутне. Сега е малко по-различно. Някак действаме по-смирено. Приемаме, че не сме толкова велики, че може да се случи силно земетресение, което да не сме предвидили. Разбирайте нещо подобно на краш-тестовете при автомобилите. Сградите днес се проектират така, че ако тръгне да се разрушава, конструкцията да се руши по такъв начин, че в максимална степен да запази живота на хората. Да се запазят големи обеми в сградата здрави. С други думи, сградата да се счупи на определени места, а не да имаме пълен колапс. Да, сградата при такива щети е неизползваема. След като мине всичко, трябва да бъде разрушена. Но да оцелеят хората.

- Най-големите проблеми при трус засягат партерните етажи…
- И затова преустройствата в тях трябва да се правят много внимателно и от специалисти. Когато говорим за приземните етажи, то в тях има и изменения, за които собствениците изобщо не трябва и да си помислят - да пипат носещи елементи. Изобщо не трябва да се пипат носещи елементи в една сграда.

- Колко е стриктен контролът, когато говорим за строителството днес?
- Контролът, за да няма проблеми от законова гледна точка, е изключително сериозен и той винаги е бил сериозен. В него участват много хора. Не е един човек, който носи лично отговорност. Имаме един проектант - част конструктивна, който трябва да е магистър с определени години опит. След това имаме човек с още по-голям стаж, който се води Технически контрол. След това всичко се преглежда от строителен инженер в Надзорна фирма, който гледа дали всичко отговаря на проектирането. Докато се изпълнява строежът, проектантът трябва да следи дали се изпълнява всичко както е записано. Техническият ръководител трябва да подпише, че арматурата е сложена и изпълнена съобразно проекта. И накрая всички, и от надзорната фирма, се подписват. Те носят ЛИЧНА ПЕРСОНАЛНА ОТГОВОРНОСТ С ЕГН-ТО СИ. Отговорността се носи не от фирма, а от тях като физически лица. Да, някъде може да има проблеми в целия този процес, но те са малко на общия фон от стриктен контрол и сериозно и професионално отношения към строителството.