Нищо няма да помръдне в България, докато не се роди истинско гражданско общество.
За това предупреждава във "Фейсбук" Диана Дамянова.
Такова съществува, когато гражданите успяват да се организират без властта, и често въпреки нея, така че да изразяват и защитават своите интереси - групови, социални, кастови, културни, спортни и какви ли не.
В България от няколко месеца съществува една изключително ясна и жизнена клетка на гражданското общество - Manol Peykov. Истинска птичка, която дай боже да направи пролет.
Не институция, а жив човек, който получава доверието на хората за да извършва добрини - за Украйна, за Турция, за Сирия.
Хората, без колебание изпращат в личната му сметка средства и така някак си чувстват, че участват в добрината.
Той, за разлика от държавата, се отчита на хората за всяка похарчена стотинка и им благодари, сякаш подпомагат лично него.
Така функционира гражданското общество.
Хората "възлагат на свои будни" граждани да изразяват и защитават техните интереси и им възлагат да ги представляват пред блатото, наречено държава.
По-късно ,тези граждански активисти често стават и политически активисти и пренасят нуждите на обществото към действията /или бездействията/ на държавата.
Ако в страната имаше поне един граждански активист от висок ранг, който да започне битката срещу разходката на полукриминални типове от бившите органи със "законно притежавано оръжие", онова прекрасно момче щеше да е живо, както и онова , което друг идиот разстреля преди няколко месеца.
Но за да ни пази от такива , държавата е създала "института" на кварталния отговорник.
Много интересен институт!!!
С история още от социалистическото минало, когато кварталният отговорник трябваше да се бори срещу пропадналите типове, говорещи против социализма и комунистическото бъдеще.
Та сега, същият този квартален отговорник, е мястото, където трябва да отидете, ако някой наоколо заплашва или пък наистина ви убие.
И за да се сложи ред в това, трябва някакво ядро на гражданското общество да го задвижи... Защото държавата... тя ще бъде винаги такава. И ще гледа безучастно как бивши или настоящи нейни служители ни разстрелват...
Дали да почакаме Manol Peykov да се заеме и с тази задача, или ще се съберем някак и сами ще се представляваме за да се защитим, или ще се оставим държавата да "ни защитава", когато кварталния отговорник е в настроение.
Дали ще намерим изразители на своите желания и интереси по различни въпроси, така както намерихме Manol Peykov, или ще чакаме онази група хора, наречена политическа класа да ни "оправи".
Простичък избор, който досега глътна близо четиридесет години...
РР. Не познавам лично Манол Пейков, но смятам че е пример за това как трябва да продължим, ако не искаме да останем в предверието на демокрацията.