България е страната с най-бързо намаляващо и застаряващо население в Европа и едни от най-ниските пенсии. Населението бързо застарява и това означава по-малко работна сила, повече разходи за пенсии, повече разходи за здравеопазване и дългосрочна грижа за възрастни и стагнация на икономиката. До 2050 г. един от всеки трима българи ще бъде по-възрастен от 65 години. Страната ще загуби около една трета от трудоспособното си население.
Понастоящем на всеки един пенсиониран се пада около 1.15 работещ. След десет години това съотношение ще 0.85 а след още десет 0.7. Още сега около 50% от разходите за пенсии в страната се покриват от бюджета а не от вноските за социално осигуряване.
На фона на тази картина знаете ли колко ще е пенсията ви? Само тези, които са професионално ангажирани в областта могат да отговорят смислено на този въпрос, но най-грубо тя ще е едни 30% от сегашната заплата в сегашни пари. Номинално сумата ще доста повече, но покупателно приблизително 30%. Сега прегледайте внимателно разходите си и преценете кои 70% от тях можете да елиминирате. Картинката, която се получава не е розова дори и след като махнете разходите за отглеждане на децата, които тогава ще са израснали и транспорта от и до работа. Най-общо 30% от сегашната заплата ще стигнат за ток, вода, отопление, храна и лекарства. Това е от държавата и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Трудно с такава пенсия ще можем да си позволим пътувания, почивки, хоби и други развлечения. Да не говорим за единични непредвидени разходи като лечение и хоспитализация.
Имаме ли други резерви?. Имаме, но недостатъчни и в неправилната форма. Българинът не заделя за късните си години или ако спестява го прави икономически неефективно. Най-често грижата за късните години се свежда до покупката на недвижимост. В голяма част от случаите това не върши работа, защото добрите имоти, които лесно могат да се реализират или да се отдадат под наем, не са по джоба на средно-статистическия работещ. Отделно българинът трудно се разделя с недвижимости при нуждата да подсигури допълнителен пенсионен доход.
Осъзнаването на проблема не се свежда единствено до финансова грамотност. В действителност поведението и финансовата дисциплина са най-голямото препятствие. С наближаването на възрастта за пенсиониране тежестта на проблема се изостря. Това е свързано със скъсяване на хоризонта, т.е. времето през което последващото натрупване от заделеното да работи в полза на инвеститора. Сложната лихва или доходност е толкова по-мощен фактор, колкото повече време е оставена да работи. Например за един млад човек на 25, след завършване на университет, е достатъчно да заделя около 150 лева на месец, които при 8% доходност за следващите 40 години ще доведат до фонд от 280,000 в допълнение на държавното и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Ако човек е на 35 и започне едва тогава да се грижи за късните си години, заделянето следва да e 250 лева, за да се постигне същия ефект. Ако стартира на 45 години сумата е вече 420 лева, а при 55 години – 1000 лева на месец.
Какво е решението? Допълнително доброволно лично пенсионно осигуряване посредством качествен продукт. Такива имаме сред американските и европейските пенсионни продукти. Или ако искаме да се пенсионираме като американски или европейски пенсионери е един достоен и нормален стандарт на живот трябва да си купим съответния американски или европейски продукт. Това е възможно посредством инвестиране в широко разгърнати взаимни инвестиционни фондове в акции. Да в акции, защото имат по-висока доходност от облигациите, и когато са много на брой рискът им за по-дълъг период е относително нисък.
Кога да започнем подсигуряването за да не осъмнем с 70% срив в стандарта ни на живот? Правилният отговор е вчера и това не е шега. От примерните изчисления става кристално ясно, че колкото е по-дълъг хоризонтът до пенсиониране, толкова тежестта за подсигуряване на нормални старини е по-малка. Тези пенсионни стратегии разчитат основно на сложната капитализация аналогично на сложната лихва.
Колко да заделяме? Отговорът на този въпрос, както е видно от примера, зависи от възрастта ни и хоризонта до евентуалното ни пенсиониране. Сумата обаче следва да е поносима и устойчива във времето, т.е. да можем да си я позволим. Едни допълнителни 7% от нетния ни доход се считат за стандартни за България след като отчетем, че част от дохода ни така или иначе отива в държавната пенсионна система и като вземем предвид и инвестициите в собствено жилище, които също са форма на спестяване.
Как да заделяме, най ефективно и адекватно? Редовно, всеки месец и на еднакви вноски, които евентуално да могат да бъдат увеличени с нарастването на дохода. Това е така, защото равните вноски инвестирани на пазара неутрализират неговите колебания. Когато е пазарът е надолу, с една и съща вноска купуваме повече дялове от фонда си. Точно обратно се случва, когато пазарът е нагоре. Като цяло в резултат от тази стратегия излиза, че към датата на пенсиониране сме закупили дяловете си във фонда под среднопазарната му стойност изчислена за целия период на заделяне.
Проблемът с пенсиите е пренебрегван. Шокиращо е обаче, че българските граждани не се възползват от членството на България в ЕС дори след повече от 15 години след присъединяването ни. Ето защо идеята за спестявания и инвестиции е сведена само до границите на България. Това е ограничаващо и пречи на диверсифицирането или с други думи разпределянето на риска. Доходността на българските пенсионно-осигурителни дружества не е блестяща. Причините за това са много, но в същото време под 3% от трудещите са наясно, че биха могли да се осигуряват допълнително във фондове от други страни членки на ЕС. Такива вече са налични и развиват активно дейността си в България. Разнообразяването на инвестициите е едно от базовите условия за успешната инвестиционна стратегия и постигането на ефекта, който се цели. Около 95% на сто от трудещите обаче дори не знаят в кой пенсионен фонд отиват парите им по втория стълб на осигуряване.
Въпреки наличието на решения, българинът дори и информиран не се възползва от тях. Една от причините сочена за бягство от проблема е недостатъчните доходи. Винаги има нещо по-важно, но ако сме честни със себе си винаги можем да открием едни 7% ако елиминираме излишните и импулсивните покупки. Друга една сочена причина е инфлацията, но инвестициите в акции посредством акции са инфлационно защитени. Те са стока. Все едно притежаваме някаква идеална част от апартамент – в случая компания. Причина, която също често се изтъква е, че пазарът може да се срине. Да, но ние не сме спекуланти в случая. Интересуваме се от дълги хоризонти. Нека да вземем, който и да период от 15 г. в Европа или САЩ за последните 100 години и ще видим, че няма доходност по ниска от 7.5%
Реалността е, че след пенсиониране българите остават на грижите на синовете и дъщерите си. Дори и негласно, подкрепа се очаква. В днешните стресирани и динамични времена обаче, наследниците им имат други и много важни ангажименти, например да се грижат за собствените си деца и тяхното образование, което не е безплатно. Загърбването на пенсионния проблем поставя наследниците на пенсионираните пред много неприятен избор. Кое по-напред, собствените ми деца или собствените ми родители?
Пенсионният проблем има валидно решение. То не е сложно, но не е и лесно, защото изисква ясно намерение и дисциплина да заделяме. Времето тече бързо и колкото по-рано се погрижим за себе си, толкова по-полезни ще бъдем за нас самите и близките си, за да не излезем от басейна на трудовата ни активност и да се окаже, че сме плували без бански.
Златин Съръстов е доктор по икономика и преподавател в УНСС по дисциплините свързани с банковото дело. Притежава над 25 г. опит в областта на инвестиционното банкиране, корпоративните и личните финанси. През последните години активно се занимава с темата за личната финансова подсигуреност и свобода.