Париж заменя приятелството с европейските си партньори срещу съюз с диктатурите Китай и Русия. Ако Макрон не поправи незабавно грешката си, допусната в Китай, това може да застраши ЕС, пише Александър Гьорлах.
С новата си външна политика Макрон изглежда иска Франция да скъса с традиционните си партньори. Оспорваното му изявление, съгласно което европейците не би трябвало да бъдат вкарвани от САЩ във война с Тайван, бе последвано от разкрития на тайна договорка с китайския лидер Си Дзинпин, предвиждаща Украйна да бъде подтикната още това лято да седне на масата за преговори с Путин. Макрон искал да съдейства на китайския "мирен план" за Украйна.
Този документ обаче беше остро разкритикуван от партньорите на Киев, тъй като в него Пекин възприема езика на руския агресор и отрежда на Украйна част от вината за войната. Изглежда, че Макрон споделя тази позиция на Пекин, респективно на Кремъл. Това, че паралелно с тези разкрития китайският посланик в Париж постави под въпрос суверенитета на държавите от бившия Съветски съюз, включително на Украйна, със сигурност не е случаен.
Обрат в политиката на Пекин спрямо Украйна
Така Франция се превръща в сцена за 180-градусовия обрат в китайската политика спрямо Украйна. Досега Пекин постоянно твърдеше, че се застъпва за суверенитета на националните държави в съответствие с Хартата на ООН. Макар Пекин да призна Украйна и да сключи още през 2013-а година голямо икономическо споразумение с Киев, номенклатурата в Пекин така и не можа да се наложи и Китай не осъди руската агресия. Това противоречие с право бе изтъквано неведнъж от критиците на Китай, но ето, че сега от думите на посланика, който е проводник на становището на Си, излиза, че Украйна изобщо не била суверенна държава.
При това положение на всички вече би трябвало да е ясно, че Китай не би могъл да бъде посредник за мир в тази война. Си говори точно като своя приятел Путин. В неговия мироглед няма Украйна, а "свещена Русия", към която принадлежи и територията на Украйна. Затова Путин допуска да бъдат отвличани украински деца - за да бъдат "русифицирани". Затова са и кражбите на произведения на изкуството от Украйна - за да се отнеме културата на държавата. И ето, че сега Макрон иска този човек, който е издирван за военни престъпления с международна заповед за задържане, да седне на една маса с президента Зеленски.
Ако изявлението на Еманюел Макрон за Тайван бе тежка катастрофа, то последното развитие на нещата е тотална щета за френската дипломация и за мястото на Франция в свободния свят. От Париж се чува, че външното министерство било шокирано от подхода на Макрон и - за пореден път - трябва да събира отломките. Заради пенсионната си реформа Макрон е под голям вътрешен натиск и чрез един външнополитически успех би могъл да покаже на французите, че имат начело на държавата си силен мъж, равностоен на китайския президент.
Франция - по пътя на Индия и Бразилия
Потърпевши от всичко това са нападнатите украинци, както и тайванците, за които, след изказването на Макрон, евентуално китайско нападение изглежда по-вероятно. Франция поема по път, който е сходен с този на Бразилия и Индия - и те споделят позицията на Си по отношение на Украйна, призовават за мирни преговори и възприемат езика на Кремъл.
Освен това не е изключено по този начин Макрон да си отмъщава за сделката за доставка на ядрени подводници на Австралия, в която САЩ и Великобритания изместиха Франция - обстоятелство, довело до милиардни загуби за френската оръжейна индустрия.
Огромни щети за Европа
За китайския лидер пък фактът, че се ползва с благоволението на ядрената сила Франция, вероятно е изключително добър резултат от срещата с Макрон. По този начин бе разрушен общият европейски консенсус, от което щетите за оста Париж-Берлин-Варшава са огромни.
Европа е пред обрат, тъй като Париж заменя приятелството си със своите европейски партньори срещу съюз с китайската и с руската диктатура. Ако Макрон не поправи незабавно огромната си грешка, може с действията си да застраши ЕС като цяло.
Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.