Сергей САВЧУК, РИА Новости
Вчерашният ден, 17 май 2023 г., определено ще остане в съвременната история като събитие от наистина исторически мащаб, за което един ден, много вероятно, дори ще напишат отделна глава в учебника по икономика за специализираните университети. На този ден Владимир Путин, заедно с иранския си колега Ибрахим Раиси, даде старт на строителството на железопътната линия Рашт - Астара. В близко бъдеще този проект ще реализира мечтата на почти всички политически лидери на страната ни през последния век и половина.
Това събитие беше предшествано от кацането в Техеран на руската политическа делегация в лицето на вицепремиера Александър Новак, министъра на транспорта Виталий Савелиев, заместник-ръководителят на Централната банка на Русия и ръководителяг на митническата служба. Посланикът на Иран в Москва Казем Джалали съобщи, че в рамките на същия проект следващата седмица в Иран ще пристигне Елвира Набиулина. Съставът на руската делегация сам по себе си подсказва важността на събитието за страната ни, а приемът, даден от Иран, потвърждава не по-малкия интерес от страна на персийската страна.
Дължината на строящия се участък Рашт - Астара е само 162 километра и минава изцяло през територията на Ислямската република, но привидната скромност на числата не бива да подвежда никого.
Строителството на Транскавказката (тогава Поти-Тифлиска) железница започва през 1865 г. Император Александър II и неговите наследници на престола упорито прокарваха пътища на юг през планините на Кавказ, водени от безумната мечта на онова време - да свържат Русия и далечна Персия с пряк сухопътен коридор. Важността на проекта се посочва от факта, че строителството не спира през Първата световна война, по времето на революцията от 1917 г. стоманените магистрали достигат до Сочи, пресичат диагонално Армения и навлизат в Турция, а също така почти достигат до Баку.
След революцията болшевиките се захващат за работа с удвоено усърдие. Още през 1925 г. маршрутът е разширен до арменския Ленинакан и грузинския Цхалтубо, през 1940 г. на маршрута се появяват осетинския Цхинвал и абхазкия Сухум, а през 1949 г. грандиозното строителство завършва с откриването на голямата гара Адлер. Пътят е преименуван на Закавказки. Но тогава нещата станаха трудни и до 1991 г. Ленинакан в Армения и гарите Нахичеван и Ленкоран в Азербайджан останаха крайните точки на железопътната карта.
Сега много се говори за сближаването между Москва и Пекин, незаслужено тласкайки подобни процеси с Иран в сянка. През декември миналата година американският Bloomberg избухна в лудост относно факта, че Москва и Техеран бързо изграждат няколко транспортни коридора наведнъж, включително морски път през Астрахан и Дагестан до пристанищата Астара, Ензел, Ноушер и Амирабад, както и обсъжданата днес ж.п. линия. Изведнъж стана ясно, че персите, които дълго време се намират под санкциите на САЩ и целия демократичен свят, изтеглят желязната линия на юг към пристанищата Бандар Абас и Чабахар със стахановски темпове. Веднага след завършването на строителството ще бъде възможно да се отиде директно от Русия дори не в Техеран, а директно в индийското пристанище Мумбай - един от най-големите товарни и логистични центрове в цяла Азия.
Ето защо се отдава такова значение на изграждането на последния участък от оскъдния за железопътните стандарти участък.
Тук е необходимо да добавим няколко кавказки нотки.
Първо, става ясна дипломатическата упоритост на Москва, действаща като арбитър между Армения и Азербайджан. За Кремъл е изключително важно да изгради надежден транспортен коридор към Азия, а за това е необходимо регионът, през който минава единственото разклонение, да е спокоен и стабилен. Второ, все още има неизползван участък от маршрута през Грузия. Тбилиси, разбира се, не е съюзник, но не е въвеждал санкции срещу Русия от година и половина, а наскоро Владимир Путин изведнъж възобнови въздушния трафик между страните. Прави впечатление, че Саломе Зурабишвили го нарече провокация, но парламентът просто пренебрегна мнението ѝ, така че грузинският транзит, водещ до турския Ерзурум, остава в резерв; но за това друг път.
Към касичката от неслучайни съвпадения трябва да се добави и фактът, че в края на 2022 г. търговията между Русия и Иран постави нов исторически рекорд. Руският посланик в Иран Алексей Дедов наскоро съобщи, че общата стойност надхвърля 4,5 милиарда долара.
Русия изпраща на юг продукти на неорганичната химия, жизненоважно оборудване за иранската нефтена и газова индустрия, различни измервателни уреди. Хранителните продукти, строителните материали, пластмасите и черните метали вървят в обратна посока.
В заключение нека добавим, че сега товарите между Русия и Иран натрупват голямо изоставане, напускайки пристанищата на Балтийско море и продължавайки през Северно море, покрай Франция, Испания, през Средиземно море и Суецкия канал. За да стигнат до споменатото по-горе пристанище Мумбай, корабите изминават повече от 14 хиляди километра, което отнема средно 40 дни. Веднага щом се отвори кратък, евтин и директен маршрут през Кавказ и Иран, дължината на маршрута ще бъде намалена до три хиляди километра.