Когато преди година и половина отклоних покана за позицията на министър на здравеопазването, имах три основни причини. Това коментира във "Фейсбук" Аспарух Илиев.
1. Щеше да означава край на научната ми работа. Професията ми е и хоби, и това е огромно удоволствие и щастие.
2. Двойно гражданство - налагаше се да се откажа от германското си гражданство, което тогава не бях готов да направя. Смятам, че получаването на гражданство включва и това да прегърнем определени ценности. Както никога не съм бил готов да се откажа при каквито и да е обстоятелства от българското си гражданство, така и не мога с лека ръка да се откажа от германското.
3. Изключително токсичната публична среда в България. За никой не е тайна приятелските ми отношения с водещите лица в ПП. Независимо от това аз не живея в България, не познавам "кухнята" на политическите отношения, нямам представа, само усет, за силата на олигархичните мафиотски структури в повлияването на всички участници в политическия процес. Мога да гарантирам за себе си, но само за една шепа хора извън мен.
И именно това е най-голямата ми дилема - мога да се включа в проект само с непосредствени партньори, на които имам безрезервно доверие.
В Германия и Швейцария има система, дисциплина и обществен контрол, в която личните отношения и убеденост не са необходими така, както в разградения двор България. Силно притеснително за мен остана наличието на неизвестни и случайни лица (както и Радостин Василев, макар и на по-късен етап) в ПП, които са абсолютно неизвестни.
Имам огромен проблем с това, че хора правят първите си житейски видими кариерни стъпки именно в политиката. Политиката трябва да е финалът, короната на един успешен живот, не началото на кариерата.