И така, най-сетне имаме редовно правителство. То е плод на една силно асиметрична коалиция – в новия кабинет ГЕРБ има само един вицепремиер (бъдещ ротационен премиер), останалите министри са предложения на ПП-ДБ или по-точно на първата партия от тази коалиция, независимо от това, че министърът на правосъдието е ярка политическа фигура от „Демократична България“. В резултат на удара, който ПП понесоха от изтеклия запис от заседание на техния Национален съвет, позициите на ГЕРБ в тази асиметрична коалиция се засилиха леко и Б. Борисов получи право на вето върху предложенията за министри от страна на ПП, но не и да вкарва други свои хора в правителството.
От тук насетне отношението към новото правителство ще чертае основната разделителна линия в българския политически живот. От една страна са ПП-ДБ и ГЕРБ, а от другата – Копейкин, БСП, Слави Трифонов, Иван Гешев и, разбира се – президентът Радев. ДПС още не са се определили. Битката за това кой да свири първа цигулка в лагера на опозицията ще бъде люта, защото правителството на Денков поне засега изглежда като доста едра мишена, която лесно може да бъде уцелена. Към днешна дата в опозиционния лагер Радев излиза с едни гърди напред чрез грубите си солдафонски нападки срещу ПП по време на процедурата за връчване на мандата. Той и без това трябва да бъде най-краен в критиката, за да заличи спомена за 2021 г., когато първо назначи К. Петков и А. Василев за служебни министри, а след това одобри тяхното влизане в политиката чрез проекта „Продължаваме промяната“.
Най-стабилната спойка между ПП-ДБ и ГЕРБ е нежеланието на двете формации да отидат на нови избори, като междувременно пак дадат властта на президента и на негово служебно правителство. Борисов се нуждае от поне няколко месеца управление на кабинета „Денков-Габриел“, за да затвърди излизането си от близо 3-годишната изолация. Кирил Петков и Асен Василев пък основателно се страхуват, че нов предсрочен вот ще свие тяхното парламентарно представителство.
Пред кораба на новото правителство обаче има много опасни рифове. В следващите няколко месеца не е изключен икономически спад, да напомня, че основният търговски партньор на България – Германия, вече официално е в рецесия. Друг риск е ПП-ДБ да се сбие сериозно с ГЕРБ на местните избори и това да торпилира и стабилността на правителството. Коалиционните партньори могат да се препънат и при избора на шефове и членове на многобройните държавни институции, чийто мандат е изтекъл отдавна – като се почне от Висшия съдебен съвет и БНБ и се стигне до КВЕР и КЗК. Мен лично ме смущава кадровата политика на ПП – как да сме сигурни, че Петков и Василев няма да се спрат на неподходящи хора, след като веднъж вече сложиха в политическата си кошница една толкова гнила ябълка като Радостин Василев.
* Заглавието е на ФАКТИ