Задръжте дъха си, ако посещавате България. Това се налага, защото ще дишате най-замърсения въздух на Стария континент. Това предупреждение отправя в. „Ню Йорк таймс“.
В България има най-висока концентрация на въглероден оксид и серен диоксид,
показва доклад за качеството на въздуха в Европа за 2013 г. на Европейската агенция за околна среда. Документът обхваща период от 2002 до 2011 г. и разглежда ситуацията в 386 града на Стария континент.
В топ 5 влизат следните градове: 1. Перник; 2. Пловдив; 3. Краков (Полша); 4. Плевен; 5. Добрич. След това до десето място се класират само градове от Полша. Това се дължи на факта, че страната използва запасите си от въглища за производството на електро и топлоенергия.
Част от проблемите на България е традицията на населението на използва твърдо гориво като въглища и дърва за отопление. „Населението прибягва до тях, защото не може да си позволи високите цени за отопление, заяви Валентин Фолтеску, експерт по качеството на въздуха към Европейската агенция.
Проблемите с чистотата на въздуха в София могат да се видят с просто око,
отбелязва в коментари си . „Ню Йорк таймс“.
Не е по-добра ситуацията и в градовете на Северна Италия, където е сърцето на икономиката на Апенините. В долината на река По се забелязва как времето и индустрията могат да си сътрудничат за повишаване на замърсяването на въздуха, отбелязва Фолтеску.
От своя страна Париж и Щутгарт в Германия могат да се похвалят с чист въздух.
Изпълнителният директор на Европейската агенция за околна среда Ханс Брюнинкс предупреди, че голяма част от населението на Европа не живее в здравословна околна среда. „За да се върне на пътя на устойчивото развитие, Европа ще трябва да изработи амбициозен план, надхвърлящ настоящото законодателство", поиска Брюнинкс.
Доклад на ООН от 2011 година пък сочи, че България заедно с Румъния и Армения е повела световната класация на смъртните случаи, причинени от замърсен въздух. Нещо повече нивата на замърсяване в България са близки до тези в Пекин, където през януари тази година бяха измерени нива на фини прахови частици 40 пъти над допустимата граница, препоръчвана от Световната здравна организация.
България получи като наследство от Съветския си период индустриализация,
изградена с малко внимание и грижа към околната среда. Определяна като една от най-бедните нации на Стария континент, България е постигнала малък напредък по опазването на околната среда.
Проблем за България и Чехия е замърсяването от автомобилни газове, а Естония може да се похвали, че почти е решила този проблем.
Проучването оценява качеството на въздуха в общи линии в Европа, и включва данни от извън Европейския съюз, макар и не всички от 38-те страни, които участваха, са предоставили изискваните данни.
Проучванията показват, че голяма част от гражданите разбират добре въздействието на качеството на въздуха върху здравето и искаме публичните власти да предприемат действия на европейско, национално и местно ниво, дори във времена на строги ограничения и трудности, заяви комисарят по въпросите на Европа на на околната среда Янез Поточник.
В доклада се отбелязва, че все пак има няколко истории за успех в намаляване на емисиите на замърсители на въздуха.
Емисиите на серен диоксид от електроцентралите, промишлеността и транспорта
са намалели през последното десетилетие.
Постепенно премахване на оловен бензин също намалява концентрациите на олово, която е особено опасна за неврологично развитие на плода в утробата и бебета.
Все повече европейци разбират, макар че проблемите със замърсяването на въздуха са и трансгранично, но началото на тяхното разрешване може да бъде поставено от всеки на Стария континент.