Исторически погледнато, семейството преди всичко е икономическа единица и в този смисъл е много трудно то да бъде разглеждано като "традиционно". Най-малкото поради факта, че еволюцията на взаимоотношенията (в това число и на семейните връзки) е в унисон със стопанското развитие на човечеството. А то води до промяна на традициите и разбиранията.
Това коментира във "Фейсбук" Мартин Димитров.
Преминаването от трибализъм към полигамия, а впоследствие и към моногамия също са били фундаментални трансформации в разбирането за това "що е то семейство" за своите епохи. Именно развитието на оръдията на труда позволява тази трансформация. Другата причина е развитието и налагането на религиите и свързаните с тях правила.
Имало е времена, не толкова отдавна между другото, в които има пряка връзка между вярата и просперитета. Ако нашето семейство има много деца и с Божията милост (и с много късмет) те оцелеят, ние разполагаме с повече жива сила в обработката на земята си. Ако сме примерни, мъжът не е пияница, а жената не хойка, и заедно сме посветени на това да орем от сутрин до здрач, ние натрупваме капитал в по-висока степен от тези, които са пияници и хойкат. Така настъпва момент, в който ние разполагаме с ресурса да закупим земята на тези, които не живеят по правилата на Бог. Това естествено подсилва вярата ни, защото ние виждаме пряка връзка между нея и собственото ни обогатяване.
Не трябва да пропускаме и факта, че "брак по любов" е не само ново за човечеството, но е и много повече литературно понятие, отколкото реалност. Съвсем до скоро никой не се е женил по любов, причините за брак обикновено са свързани със "сметката": или става въпрос за окрупняване на капитали (деца от богати семейства създават свое), или става въпрос за оцеляване (беден човек с една нивичка сключва брак, за да има кой да му помага в работата). Това се отнася както за монархическите фамилии (чиито наследници сключват брак най-вече по геополитически и стратегически причини), така и за най-бедните селяни, които се събират, за да го избутат тоя нелек живот.
Индустриалната революция, урбанизацията и автоматизацията, както и развитието на медицината променят представата за семейство и най-естествено водят до спад на раждаемостта. Ако само допреди век семейството да има няколко деца е било най-нормалното нещо (защото трябва работна ръка, защото умират от болести, защото има войни и ги убиват и прочее), в по-ново време детето се разглежда като по-добра версия на родителите и като още по-достойно продължение на рода. Именно поради тази причина родителският фокус е не да го използват като бивол на нивата, а да му осигурят най-доброто, на което са способни: най-често става въпрос за недвижимост и добро образование.
Но, да се върнем за малко към брака "по любов". Срещат се студенти, влюбват се, тя забременява, ражда, той взима кредит за къща, изплащат я цял живот. Плюс перални на лизинг, миялни на лизинг, коли на лизинг, телевизори на лизинг и какво ли не на лизинг. През последните десетилетия да кажеш на някого "обичам те" всъщност започна да става все по-скъпо и по-скъпо. И, както се вижда от статистиката, милениълите и "Gen Z" не искат да живеят в дълг. Тоест, те изграждат нова представа за семейство и взаимоотношения така, както винаги е било още от времето на трибализма: семейството и разбирането за него се променят спрямо икономическите реалности.
Ние сме на прага на гигантска технологична трансформация и поне според мен това е основната причина за промяната в разбиранията ни за това "какво представлява семейството". Половата флуидност и възможностите за полово самоопределяне, резервите на новото поколение към това да създават семейство в познатия ни вид не са никакво отричане, нито пък потъпкване на "традиции", а реалност, съобразена с революцията на технологиите и навлизането на изкуствения интелект в живота ни. Това е част от промяната на света и тук не става въпрос дали ни харесва или не ни харесва: става въпрос за еволюция на вида. Иначе, то сигурно и навремето е имало новомоногамници, които са си казвали: "Ей, помниш ли, батко, колко хубаво беше едно време при полигамията, какви традиции имахме, еххххх".
Като семеен човек с почти 20 години брак, мен ме притеснява агресията, с която се защитава "традиционното християнско семейство". В интерес на истината е доста некоректно да се говори за "традиционно християнско семейство", защото между "традиционното католическо семейство", между "традиционното протестантско семейство" и "традиционното православно семейство" има съществени разлики на множество нива: като се започне от разбиранията за това каква е ролята в обществото и общността, премине се през разликите в разбиранията към труда и се стигне до това как в неделя цяло едно семейство с новите си дрехи отива на църква.
Струва ми се, че актуалната ни представа за "традиционно християнско семейство" се доближава до Гераците. Може би поради факта, че между 1944 и 1989 традиционни християнски семейства тук практически нямаше: за разлика от Гърция, Испания, дори Полша и Чехия, които въпреки режима, удържаха вярата си.
Именно това прекъсване поставя под съмнение "традиционността". Ако бъда честен — гледайки най-вече симпатизантите на "Възраждане" — любопитно ми е колко от защитниците на "традиционното християнско семейство" са изпълнени и със соц-носталгия. Защото тези две неща би трябвало да са напълно несъвместими.
Общество, съставено от взаимноизключващи се парадокси: за съжаление, това сме ние.