Васил Терзиев е малкият проблем на така наречения ни „демократичен елит”. И на неговия в немалка степен комунистически по дух електорат, част от който гласува по повеля на партиите им.
Това коментира във "Фейсбук" Григор Лилов.
Васил Терзиев е малък проблем въпреки най-близките му роднини, които не само са работили в ДС, но са били и нейни ръководни кадри – дядо му и неговият брат са генерал-лейтенанти и ръководители на управления на Държавна сигурност. А за капак – и партийни секретари, и на много високи и отговорни постове в ръководните органи на тоталитарната БКП и нейната върхушка. Малък проблем е въпреки баща му – също офицер от ДС.
Васил Терзиев е малък проблем, въпреки че зачатието на „Телерик” не е негово. ”Телерик” стартира през 2002 г. като продукт – дъщерна компания на „Кимкооп Трейдинг“ ООД – фирма за военна продукция.
Но истинският баща е по-далечното минало – през 1999 г. и се нарича „Оптикоелектрон” – Панагюрище, раздържавен чрез работническо-приватизационната „менажерия”, както аз наричам този популистки способ. Подписът от страна на държавата е на Орешарски. Онзи същият Орешарски, който ни беше премиер и беше низвергнат с масови протести и спиране на траншовете от ЕС.
Майката пък е кооперация „КИМКООП“, създадена в зората на прехода през 1990 година. Малък проблем е, че сред кооператорите е Михаил Миков. Онзи същият! Политикът – лидер от БСП и бивш председател на парламента. Имената на трима от съдружниците са разкрити като свързани със структурите на бившата ДС.
Ако отворите сайта на Кимкоопите, няма да видите посочен нито адрес, нито телефони, нито имена на ръководителите им. Всъщност и за цялата плеяда и съзвездия от десетки, десетки и десетки фирми данните са съвсем оскъдни. Има защо да съществува такъв лаконизъм - пак опираме до ДС. Малък проблем е, че продажбата на „Телерик”, преминала с над 200 млн. долара през американската фирма „Прогрес” опира изненадващо до фирма във Великобритания, собственост на частни лица. Мисля, че узнах какво стои зад тази операция за над четвърт милиард долара, но сега темата не е обект на този пост.
Малък проблем е, че Васил Терзиев го броят като основател на академията „Телерик” за сметка на Светлин Наков, който първи у нас разви и осъществи тази идея. А когато тя заработи, Наков стана излишен.
.
Васил Терзиев е малък проблем, защото не само има и други подобни проблеми, но са и по-тежки.
Например проблемът Бойко Борисов – дългогодишен премиер на България, ръководител на основната партия в последните 14 години. При него не е необходимо да се сочат родители, дядовци, чичовци, баби… Защото той самият е офицер от ДС, преподавател във факултет „Държавна сигурност” в школата на МВР в Симеоново и ръководител на специален отряд в разгара на провеждането на възродителния процес – точно в онези краища, където кръвта се лееше на поразия. А за капак – и роднина на самия Тодор Живков чрез зет му Иван Славков.
Както знаем, това не попречи на почитателите му, наричащи се „десни”, многократно да го преизбират. Не попречи и на другите десни да се коалират официално с него в едно от правителствата му, както не им попречи и сега да са в негласна коалиция пак с него. Не за чудене, понеже друг техен ръководител, дал началото на сегашните демократи, е племенник на видния сталинов и комунистически деятел Станке Димитров-Марек и е ползвал привилегиите на „активните борци”.
Затова Васил Терзиев е малкият проблем. Например един от баш ръководителите на Промяната е отроче на МВР офицер, друг е свързан с висшата комунистическа номенклатура, както са и техни видни партийни активисти и депутати, но изглежда това въобще не безпокои пламенните „демократи”.
Васил Терзиев е малкият проблем, понеже ръководствата на всички партии в България по един или друг начин са свързани или с Държавна сигурност, или с така наречените „борци против капитализма”, или с върхушката на комунистическата тоталитарна номенклатура. Дори и сега, в наши дни ДС и тоталитарното родословие е забележима величина, вкл. в демократичните сили.
-------------------------------------------------------
Васил Терзиев е малък проблем, понеже общественото му противоречиво отражение е илюзорно – то е плод на борбата за властта между различните ръководни кланове в държавата, а не е продукт на обществените настроения.
-------------------------------------------------------
Затова малкият проблем Васил Терзиев подсказва за големия – КАСТАТА! Както навремето сполучливо я определи видният ни олигарх Иво Прокопиев: „Днес (разбирай демокрацията) не можеш да бъдеш НЯКОЙ, ако вчера (разбирай комунизма) си бил НИКОЙ!”.
Този проблем за Кастата съм поставял десетки пъти. Ще отбележа, че наследяване в политиката има и в западните демокрации, но то нито е определящо, нито със срамни корени, нито толкова неефективно, камо ли пък грабителско.
Защото най-големият реален проблем е, че тази Каста, която ни ръководеше тоталитарно 45 години и демократично 33 години, управляваше и управлява зле България и я краде под път и над път!
Наред с Кастата комунистическият жив и неумиращ манталитет също е сред основните причини както за нейното господство, така и за нейното некадърно управление. Забележете воя до небето, който се вдига за Васил Терзиев и гробното мълчание около Румен Спецов като шеф на НАП – доказано ограбил милиони от държавата.
Липсата на общество и неподправени обществени гласове у нас е третата причина – те не само позволяват, но и насърчават демонстрациите на кастовото превъзходство, на кастовия манталитет, на кастовата власт.
Не познавам Васил Терзиев и предполагам да е свестен човек, бизнесмен и ръководител, ако се съди по публикуваната му биография. По моя информация кметското място е увертюрата му за бъдещ премиер.
Но честно казано, почти невъзможно е чедата на тази Каста да я надмогнат – те никога не са влизали в битка с нея, те не са рожби на епичния конфликт от античната драматургия – между родители и деца, за да могат да я надскочат. И да преборят кастовата замръзналост в политическия ни елит.
Подозирам, че за пореден път ще сме свидетели на онова, което написах преди повече от четвърт век: „Децата на нашите господари ще бъдат господарите на нашите деца”.
Всяка Каста, която упражнява властта много и много десетилетия наред, неизбежно е обречена на гибел, ако не се обновява със свежа, непринадлежаща ѝ кръв и ако не съумее да управлява ефективно. Рано или късно или я помита вълната на недоволството, или ветровете на времето скъсват платната ѝ – територията, върху която паразитира.
ІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Идеята, че Васил Терзиев може да прибере гласове на левия електорат, е изключително наивна и дори тъпа. Левият електорат недолюбва ДС също толкова като десния - за него символ и верую му е Партията и никой друг. Затова само тяхната си Партия може да го поведе под знамената на ДС. И никога никоя друга!
Васил Терзиев не е и самотно явление, защото в редиците на ПП-ДБ още на първи прочит наброих над десетина като него. В парламента тези като него са парламентарното мнозинство – квалифицирано мнозинство.
И може би затова липсва каквото и да е убедително послание на партиите, на депутатите им, на техните кандидати за ръководни постове за основния проблем в българското общество – чудовищната корупция и нейните метастази, пронизващи целият ни живот.
Демокрация и успешно общество не се създават с вяра в партии, в лидери, с приемане или отричане на родословие, с етикиране чрез миналото, с ПиАР. Те се създават чрез масова обществена подкрепа за политики и масово обществено отхвърляне на политики.
Чрез онова, което напълно липсва в нашето общество. Без него винаги я има поредната сделка. Която ще я вземем, ако се възползвам от израза на Кирил Петков за тази кандидатура.