В края на 2022 година българското правителство реши да диверсифицира доставчиците на гориво за ядрените мощности, както за Козлодуй, така и за бъдещите в Белене. Целта е двойна. Да се прекрати зависимостта от Русия и да се гарантира енергийната независимост на България. Подписани бяха договори с французите от FRAMATOM и канадско/американската WESTINGHOUS.
Директорът на AREVA, филиал на FRAMATOM даде пресконференция, в която представи технологията на френския реактор EPR, съвместима с руските ВВЕР – 1000. Относно мощността той заяви, че тя е 1000 MV и ако строежа започне скоро, влизането в експлоатация се предвижда през 2024г.
Французите зачакаха спокойно реализацията на договора, защото знаеха, че тяхната технология е лицензирана от Агенцията за ядрено регулиране, а американската - не. Касетите с ядрено гориво на WESTINGHAUS не стават за всички реактори, а времето не чака. Друг печеливш френски аргумент бяха радиоактивните отпадъци. Те ги взимаха обратно, докато американците ги оставяха на място.
Когато на 14 юни, "малолетното" българско правителство поръча два реактора на WESTINGHOUS, пренебрегвайки договора с FRAMATOM, в Париж не вярваха на очите си. Какво означава подписа на една държава, ако при всяка смяна на правителство, договореното от предишното управление се отменя без предупреждение? Преди още да намерят отговор на този въпрос, другото решение за продажба на пакетираните реактори в Белене на Украйна ги завари в положението на „Рогоносеца, който разбира последен…“
Разликата между американците и французите се оказа не сигурността на технологията, а съществуването на две Българии. Едната видима или показна, а другата гузна, с пълни гуши, но страхлива. Изборите „Ала-Бала“ върнаха властта на ГЕРБ за сметка на „Младотурците“ от ППДБ. Във Вашингтон станаха нетърпеливи. Списъците „Магнитски“ не бяха случайни. Те предупреждаваха, че ще има трети, ако в София продължават с компромати и записи, вместо да „слушкат“. Общото предчувствие бе, че в следващата партида би трябвало да бъде Бойко Борисов. И „Гузният негонен побягна“. Гешев изгърмя в буквалния и в преносният смисъл. А с него и досиетата на трупчета. „Правете това което искат американците! – подшушна някой - и няма да имате проблеми“. Пред войниците от ГЕРБ имаше само един избор – да се гушнат с противниците си. „Как така – те ни мразят, избрани са за да ни разсипят!?“ Според Де Гол, политиците рано или късно прибягват да лъжи. Или лъжат себе си, или избирателите си. В българския случай измамени останаха избирателите. ГЕРБ отстъпиха властта на противниците си за да спасят Борисов.
В София пристигна новият американски посланик Кенет Мертен. Още в първото си интервю той заяви: „Да се спре зависимостта от Русия!“ Доброжелателни гласове подсказаха, че на срещата на НАТО във Вилнюс по-добре е България да бъде представена от министър Тагарев, вместо от президента Радев. Речено – сторено!
Пределно ясно е, че оръдието „Магнитски“ не стреля срещу корупцията, а се възползва от нея. Сделката с двата реактора за Козлодуй и продажбата на тези от Белене, на пръв поглед е лекомислена и рискована. Следпродажбеният сервиз на WESTINGHOUS е на 15 хиляди километра и в случай на авария последствията могат да са фатални за българската енергетика, а и за региона като цяло. Възможно е обаче, стратези като Урсула Фон дер Лайен точно това да целят. България без атомна централа, да внася ток от Украйна. От своя страна Киев да плаща със зърно.
Последните съдбоносни решения, взети от политици, без участието на специалисти, напомнят мисълта на Чърчил „Войната е сериозна работа, тя не бива да се оставя само на военните!“
Френските медии не отразиха политическият обрат настъпил в българската енергетика. Франция няма да фалира заради два атомни реактора, но България може.