Приятел ми се обажда: “Абе как не можем да издигнем поне един, който е познат със съпротивата си на системата!”
Казвам му: “И на мен ми се иска, но не се сещам как въвеждаме най-после критерий за управленски опит и как може някой да се е сдобил с него в съпротива срещу системата”.
Да, винаги има два ключови критерия при всяко назначение: лоялност към назначаващия и годност да свършиш работа.
Почти целият преход мина с предпочитания към първия критерий. А сега, когато новата власт търси експерти, годни да свършат работа проблем винаги се оказват бившите работодатели; позициите, които си заемал в даден сектор и опасността да му станеш лобист; или работа при спонсор на политически противник. ИТН.
Фразата на д-р Петър Дертлиев - бивш лагерник при комунизма - че ще управлява с таланта на целия народ си остана само… фраза.
Лоялността към партията, линията, вожда или вожденца като критерий за назначаване направи хиляди хора с посредствени възможности, но с правилен произход мега богати и заможни и обърна идеята за справедливост след комунизма.
А и отблъсна всички хора с талант да дадат нещо на държавата, като видят кой ще им е началник.
А сега, когато новата власт много плахо налага най-после критерия за меритокрация - се оказва, че тези със способности, натрупан управленски опит и с желание (!) за работа в публичния сектор са попадали в кариерата си на неблагонадеждни от идеологическа и политическа гледна точка работодатели. Или пък с неправилни деди.
А щом частният сектор казва, че хора няма, как една партия - ако не само лоялността е важна - да намери подходящи кадърни и неподкупни кадри за публични позиции?
(Текстът е от фейсбук страницата на автора)