Семейните ценности на Тръмп от севернокорейски тип

Анализ на Кент Харингтън за Project Syndicate.

Кент Харингтън е бивш старши анализатор на ЦРУ, той е бил директор на службата за национално разузнаване за Източна Азия и директор на клона в Азия. Служил е и като директор на отдела за връзки с обществеността в ЦРУ.

Заедно с всеки нов президент на САЩ, който пристига във Вашингтон, окръг Колумбия, идват и един куп съветници и помощници, чиито лични връзки, изградени през годините и изковани по време на предизборните кампании, им осигуряват достойно място в администрацията. От "Ирландското братство", което доведе Джон Ф. Кенеди до офиса на "Берлинската стена", който пазеше пред вратата на Ричард Никсън, близките приятели и довереници често надминават и най-големите имена в администрацията. Но никой американски президент никога не е водил в Белия дом вътрешен кръг, доминиран от членове на семейството му — както направи Доналд Тръмп.

Съдейки по бизнес история на Тръмп и президентската му кампания — която включваше няколко, ако изобщо е имало такива, близки приятели извън семейството му — неговите пораснали деца ще играят значителна роля при вземането на решения от администрацията, въпреки липсата на опит в сферата на международните и вътрешните работи. След наемането и освобождаването на персонал и оформянето на стратегия по време на предизборната кампания, стана ясно, че децата на Тръмп заемат предни и централни позиции в преходната администрация на новия американски президент. Дъщеря му Иванка, се присъедини към срещата на 4 очи между Тръмп и премиера на Япония Шинзо Абе. Неговият син Доналд младши изигра знакова роля за приобщаването на конгресмен Райън Зинк, който бе избран за секретар по вътрешните работи в новата администрация.

Сега, Тръмп води своята династия в Белия дом. Иванка е определена да поеме офиса на първата дама. Нейният съпруг, имотният инвеститор и магнат Джаред Кушнер, е видян като най-подходящият кандидат, дори само през очите на своя тъст, който да бъде назначен като специален пратеник и мирен преговарящ в Близкия изток. Да, Доналд младши и брат му Ерик, ще останат в Ню Йорк, за да работят за Организацията Тръмп, която следи многобройните бизнесинтереси на баща им; но Тръмп настоява, че неговите синове ще останат едни от най-доверените му хора.

Всичко това повдигна въпроси около способността на децата на Тръмп да подпомогнат президентския мандат на своя баща, както и до колко ще успеят да се възползват от семейния бизнес. Това на свой ред провокира и въпроса до каква степен Тръмп навлиза в конфликт на интереси и нарушава ли правилата за борба с шуробаджанащината. Но отношението на Тръмп към такива въпроси е доста спорно.

Това не е изненадващо. Управленският модел на Тръмп отдавна има подкрепата на един потомствен вътрешен кръг. Неговите пораснали деца през целия си живот са били обгрижвани и насърчавани и в продължение на години са работили на върха на Организацията на Тръмп. Сега три от местата в борда на директорите са заети от наследници на Тръмп, а на четвъртото все още седи техният баща. Като се имат предвид техните позиции в компанията и връзката с баща им, то влиянието им в новата президентска администрация не трябва да се поставя под съмнение.

Останалите важни позиции са заети от дългогодишни "придворни" на семейството, които средно са работили за Тръмп около 17 години. Някои дори са били част от близкото обкръжение на новия президент в продължение на три десетилетия. Сравнени с управленческите екипи на други публични дружества с подобни размери, династията на най-високопоставените служители и несменяеми съветници в Организацията на Тръмп, изглеждат поразително. Урокът, за всяко назначение в администрацията трябва да е ясен: само лоялните успяват да се доберат да останат на висши позиции.

Данните за съвременното президентско управление в САЩ хвърлят малко светлина върху това дали лидерският стил на Тръмп, ръководен от семейството, ще работи. И все пак е малко вероятно Тръмп да претегли плюсовете и минусите на своя вътрешен кръг, където се получи натрупване на семейни кадри, най-вече заради собствения си опит: откакто баща му го въведе в семейния бизнес, той никога не е работил никъде другаде.

Нещо повече, Тръмп далеч не е само корпоративен шеф, който предпочита да запази цялото управление "вътре в семейството." Проучване от 2016 г. на Бостънската консултантска група установи, че една трета от американските компании, с годишни приходи от 1 милиард или повече долара, са семейна собственост. В 40% от тях управлението остава в семейството.

Има и много прецедент за президентско управление от семеен тип, макар и те да не се срещат в развитите демокрации. От Казахстан да Конго, кръвта свързва управляващите елити, които споделят придобитото, пазят го от узурпатори и правят всичко по силите си да гарантират, че децата им ще ги наследят във властта.

Макар да изглежда пресилено да се прави сравнение между семейство Тръмп и, да речем, династията Ким от Северна Корея (най-дългогодишната семейна диктатура в света), то има вероятност между двете семейства да се появят много прилики. Някои вече изплуваха на повърхността.

Първото правило на семейните диктатури е, че лоялността е най-важна и е над всичко друго. Подобно на превзетите обещания за подкрепа, които комисарите и генералите на Северна Корея трябва да дадат на своя лидер Ким Чен-ун, Белият дом на Тръмп вероятно ще поиска от служителите си непоколебима вярност към клана.

Това съобщение вече беше предадено гръмко и ясно от началника на генералния щаб в Белия дом Рейнс Прибъс и от главния стратег Стив Банън. И двамата многократно потвърдиха възхищението си към Кушнер и обещаха, че той ще бъде дълбоко ангажирани в процеса на взимане на решения, въпреки абсолютната липса на опит.

Второ, обещанията взеха надмощие над титлите. Подобно на Ким, който пренебрегна йерархичния ред в управляващата Корейската работническа партия, за да даде на сестра си и брат си високи постове, Тръмп най-вероятно ще даде на своите потомци ключови назначения. Макар да има вероятност, заради закона за роднинските връзки, децата на Тръмп и техните половинки да не могат да получат официални назначения в президентството, те няма да останат извън управлението, защото липсата на официална титла или длъжност няма да има голямо значение на практика. Тяхното фактическо влияние, както и личните приоритети на Тръмп, бързо ще станат ясни. Всъщност, влиянието им над основните цели на Тръмп може лесно да смаже влиянието на назначения кабинет в такава степен, че би било по-разумно за тях да се намери местенце в управлението.

Трето, няма да има неочаквани повишения и внезапни чистки. В Северна Корея, всичко това се диктува от върха. Когато се изявяваше като звезда от телевизионно риалити шоу, Тръмп ентусиазирано уволняваше и в редки случаи даваше повишение на служители от най-ниското стъпало на стълбицата, което задава ясен паралел с настоящето. При управлението на Тръмп, както е при това на Ким, пелтеченето и ломотенето или неуспешните политики, вероятно ще доведат до последици за персонала, макар и само за онази част от него, която се намира извън семейния кръг от довереници.

Две седмици преди същинските президентски избори, един от най-висшите служители в кампанията на Тръмп, Брад Парскейл, обясни как ще функционира Белият дим под ръководството на Тръмп. „Моята лоялност е към семейството“, заяви Парскейл. Никой от семейство Ким не би могъл да предаде това по-ясно и сбито.

Превод: Милена Трачева

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.

Copyright Project Syndicate