От родолюбие, патриотизъм, повод за гордост, до безумие, кичозност, грандомания… Какво ли не чухме за инициатива за 111-метровия пилон на Рожен, на който вече се вее българското знаме. Според организаторите това е "временно" съоръжение (преместваемо съоръжение). Според други не е така, защото е незаконно, според трети е направо ненужно. Имаше и много коментари, че патриотизмът не се доказва с помпозни паметници и рекорди, особено когато те са правени в Турция, както е в случая с пилона – знамето и металната конструкция са произведени там, защото предвид големината им няма български производител, който да ги изработи.
Критиките не смутиха президента Румен Радев, който се яви лично на тържествената церемония. Макар в словото си да говореше за единение, Радев използва силни думи срещу хората, които не са съгласни с инициативата, като ги нарече нихилисти и безродници, катастрофирали "в своето безчестие да охулят и сломят тази инициатива".
Монументът исполин е посветен на две годишнини - 111 г. от Освобождението на Родопите и 120 г. от Илинденско– Преображенското въстание. Толкова с фактите.
Защо пишем всичко това
В редакцията на ФАКТИ получихме интересен сигнал, че цялата местност – разбирай Роженските поляни, са исторически паметник на културата с категория от „местно значение“. Отне ни време, за да го проверим, но това се оказа факт. А това, от своя страна, вече буди доста въпроси как се строи – макар и временен обект, в местност, която е исторически паметник на културата. Не че е невъзможно, защото виждаме, че е възможно, но какъв статут приема нещо, което е построено в местност, която е исторически паметник на културата?
24 април 1974 година
Държавният съвет на Народна република България на основание чл. 84, ал. 1 и 93, точка 6 от Конституцията на Народна република България
Постановява
Да се обнародва в Държавен вестник Декларация на Народното събрание на Народна република България, приета от Шестото Народно събрание на десетата му сесия, второ заседание, състояло се на 24 април 1974 г.
Издаден в София на 25 април 1974 година и подпечатан с държавния печат.
Председател на Държавния съвет на Народна република България - Тодор Живков.
Секретар на Държавния съвет на Народна република България – М. Минчев.
Така започва брой №35 на Държавен вестник от 7 май 1974 година. Точно в този брой на стр. 7 четем: Комитет за култура и изкуство списък на историческите паметници в Смолянски окръг.
И под точка №32 е записано: „Историческа местност „Рожен“, с. Соколовци, на 1 км. Северно“, община Смолян, област Смолян“.
Та така въпросната историческа местност с подписа на Тодор Живков става исторически паметник на културата с категория „местно значение“.
Какво е паметник на културата
Паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите (ЗПКМ) в България (отменен с влизането в сила на Закона за културното наследство от 2009 г.), е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. След 2009 г. терминът е заместен с „културна ценност“.
Какво е „културна ценност“
Културна ценност е термин в българското законодателство, обозначаващ:
- нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност;
- нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания;
- фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Този тип културни ценности не подлежат на идентификация по законоустановения ред, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост.
Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост. Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица.
Културните ценности са основните съставни единици на културното наследство.
Според културната и научната стойност и обществената значимост недвижимите културни ценности се включват в следните категории:
- световно значение – вписаните в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО (7 броя на територията на България);
- национално значение – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната (регистър на обектите в България);
- местно значение – свързаните с културата и историята на населени места, общини или области;
- ансамблово значение – поддържащите пространствената характеристика и архитектурната типология на груповата ценност, към която принадлежат;
- за сведение – самостоятелни обекти с ниска индивидуална стойност – носители на информация за научната и културната област, към която се отнася;
След като обяснихме кое какво е, следва и въпросът: „След като пилонът на Рожен е изграден в местност, която е обявена за културно историческо наследство с „местно значение“, той става ли автоматично също културна ценност?“
Реално дали построяването на този обект е съгласувано по реда на чл. 84 от Закона за културното наследство, както изисква статутът на територията на НКЦ-Рожен… Ако не е, това го прави незаконен.
По презумпция, инициаторите на инициативата от фондация „Наследство в бъдещето“ твърдят, че пилонът е преместваем обект? Само преместваем обект ли е, или вече е културно историческо наследство от преместваем тип?