В Народна република България единственият начин човек да се занимава с политика беше да се влее в авангарда на работническата класа – Българската комунистическа партия. Имащите повече скрупули имаха избор – БЗНС, формално различна от БКП партия, но фактически същото – като агент Сашо например.
През последните едно-две десетилетия България заприлича на НРБ. Ако човек иска да се занимава с политика, трябваше да получи благословията на ГЕРБ и лично на Бойко Борисов. С една съществена разлика – БКП не можеше да бъде бутната от власт с избори. Борисов – може.
Мнозина се изкушиха, животът е кратък, времето за кариера – още по.
Така мнозина от тогавашната опозиция станаха министри в правителства на Борисов, а някои като Даниел Митов и Тома Биков например остават на тогавашния избор.
Други обаче поеха пътя на борбата, на промяната тъй да се каже. Като Трайчо, като Христо Иванов и други.
Не че Борисов е оставил някого гладен – на копанята бяха и комунисти, и реформатори, и прави демократи, например Бокова беше направена директор на ЮНЕСКО и лансирана за генерален секретар на ООН, Мая Манолова стана омбудсманка, Овчаров дължо време си седя в борда на „Лукойл-Нефтофим“. И така нататък, ИТН.
Имаше само едно условие – да се закълнеш във вярност и хоп – я министър, я областен управител, я директор на дирекция или съветник в министерство.
Някои хора обаче не издържаха. И се махнаха.
По две основни причини.
Първо напълно човешкото желание те да командват.
И второ, което на мен ми се види по-важно – тези хора смятат, че Борисов е много по-прост от тях и е унизително той да им реже порциите.
Има обаче една досадна подробност – избирателите не ги припознаваха като по-умни и по-способни.
След няколко ялови опита да бъде създадена алтернатива в крайна сметка беше произведено нещо такова – след серия протести и с инженерната подкрепа на президента се явиха Кирил и Асен, „Продъжваме промяната“. С основна идеология – вън Борисов (и Гешев).
Това движение постигна известни успехи, включително правителство, еманципирано от Борисов, но за сметка на реабилитацията на комунистите и реализацията (политическа) на хора и формации, които – да се изразя по-меко – нямаха никаква подготовка за това, с което се захващат.
Казано направо – под фирмата на Промяната се наредиха маса хора, които се усещаха неудовлетворени и недооценени.
В крайна сметка Промяната беше инструментално използвана, за да получи президентът Радев втори мандат, да усили политическото си влияние и властта си, да продължи да дърпа към Русия и – това общо взето е безспорно – беше загубено доста време.
Важни са не само намеренията – важни са и резултатите.
И се върнахме в изходната точка – отново нещата зависят от Борисов и ГЕРБ.
Философия на промяната
Може би не е било съвсем безполезно, понеже ГЕРБ под натиска на събитията също еволюира. Дали е достатъчно, дали е трайно, или е просто тактическа мимикрия – никой не може да каже.
Но – от моя гледна точка – т.нар. Промяна изглежда все по-празна откъм съдържание.
Впрочем – това беше видно още в началото.
Който е имал очи да го види.