Това са двама лекари, двама директори на “Пирогов” по различно време.
Единият - преди 20 години, другият - днес.
Единият - лекар до мозъка на костите, сред “най-блестящите хирурзи” на България (оценката е на негови колеги), известен като “хирургът със златни ръце”, който не престана да оперира и в годините, когато управляваше болницата.
Другият- лекар само по документи, без медицинска практика (2-3 години в началото не се броят), иначе чиновник-администратор-началник. Анонимен.
Единият - от родолюбив, знатен род, дал на България известни архитекти, лекари, политици.
За другия - нямам подобни сведения.
Единият - завършил Немско училище, Френски колеж, Медицински университет, София, Хумболтов стипендиант, председател на Българското хирургическо дружество, член на Немското хирургично дружество и на Европейската асоциация по спешна хирургия. Член на редакционните колегии на три български и две западни хирургични списания, автор на над 250 научни труда. Професор и любим лекар, благодарение на личните си качества и талант, въпреки многобройните спънки и препятствия заради категоричния му отказ да стане член на Партията-майка. Емблема на “Пирогов”-болницата, на която посвети живота си. Студенти, колеги и последователи го боготворяха.
Другият- завършил Медицински факултет към Тракийски университет в Стара Загора. После “Здравен мениджмънт“. Няма лекарска практика, няма статии, няма трудове. Работил в “Актавис”, Болничен пазар “Хигия”, “БГ Фарма”, “Пирогов” - все като администратор - до директор. Има подозрения за зависимост от определени партийни кръгове (случаят с М.Емин е потвърждение).
Единият - духовен аристократ, с невероятно богата и разностранна култура извън медицината. А за поддържане на физическа форма всяка седмица с колеги играеха баскетбол в двора на Медицинска академия.
Другият - хм….
Единия познавах лично благодарение на съпруга ми - също хирург в “Пирогов” през тези години, който си отиде без време. Двамата с професора, и двамата високи топки, сигурно си разменят остроумия и интелектуални закачки в “небесната Операционна”. Тука си разменяха и английски книги.
Другия не познавам. До “онзи”случай преди няколко дни не знаех името му (и сега не го знам) и нямах представа кой е директор на “Пирогов” в момента.
С единия имах професионалния шанс ( пак със съдействието на мъжа ми) да направя няколко интервюта. Разговорите ни надхвърляха обичайното време, бяха невероятно интересни и многопосочни - от медицина и здраве до музика и Космос.
Другия нямам желание да интервюирам. Просто не знам за какво и защо. Да обсъждам с лекар политика, политически поръчки и зависимости, не считам за уместно и интересно. А той демонстрира именно това.
Единият се казва Георги Златарски, когото всички - близки, приятели, познати и непознати наричаха Джо. Джо не беше прякор, Джо беше титла, звание, по-високо от професор, събрало в себе си приятелство, респект, обич и благодарност.
Другият е Валентин Димитров (направих справка да не сбъркам). Не знам дали има някакъв прякор, с който приятелите се обръщат към него. Не е известно да има и научни звания и титли.
Ами, това е - единият и другият. Двама директори на една и съща болница, дали? Сигурна съм, че ще се досетите кой кой е на снимките.
(Текстът е от фейсбук страницата на авторката)