Четирима души загинаха при наводненията преди дни. Жертвите са в резултат на потопа по Южното Черноморие, който се изсипа във вторник. Заради наводнения и интензивни валежи в общината бе обявено бедствено положение, улици в Ахтопол се оказаха под вода, имаше затруднено положение в къмпингите "Нестинарка" и "Арапя". Какво се случи и защо падна толкова проливен дъжд? Пред ФАКТИ говори гл. ас. д-р Анастасия Стойчева от Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ).
- Г-жо Стойчева, станахме свидетели на огромни наводнения по морето. Можем ли да кажем, че това е нещо инцидентно, или по морето такива аномалии не са нещо необичайно?
- Фактът, че паднаха екстремно количество валежи по морето, е без всякакво съмнение, но по нашето крайбрежие – и по-специално в южната му част, могат да се открият години назад, в които количеството на валежите за по-малко от 24 часа да е над 200-250-300 литра на квадратен метър. Абсолютният екстремум за нашата страна е отчетен в Ахтопол. Валежът е разположени в две денонощия – 6-7 октомври 1994 година за период от време 23 часа и 30 минути. Сумарно говорим за 463 литра на квадратен метър. Друго такова значително количество дъжд е отчетено в курорта „Слънчев ден“ - 342 л/кв.м (северно от Варна, в близост до сегашния курорт „Свети Свети Константин и Елена”) през 1951 година. Това се случва на 21 август. Тези валежи, които сега паднаха, също са безспорно значителни – в село Кости 333 л/кв.м за двете денонощия (4-5 септември, съответно 207+126 л/кв.м), и в Граматиково - 291 л/кв.м. (155+136 л/кв.м.)
- Как да си го обясним този валеж?
- Синоптичният процес е по спускаща се барична долина от север към Балканите, в циркулацията на която на 4 септември към обяд се затвори висок циклон. Това се случва на около 5000 м височина над западната част от Балканския полуостров. През следващите 12-18 часа циклонът бавно се изтегли на юг към Гърция и Йонийско море. В същото време в приземния слой най-ниското налягане или приземният циклонален център е на юг от България, над Егейско море. Така оста на формиралият се баричен обект е с голям наклон – оста е линията, която свързва най-ниското налягане на всички нива в атмосферата по процеса. Представете си мислена линия, която свързва точка на 5 км височина в атмосферата, разположена над Западните Балкани или в близост до границата ни със Сърбия, с друга точка при земята, която е над Егейско море. Когато имаме такъв наклон на оста на баричното образувание в атмосферата, се стига до активни процеси в част от района, който е засегнат. Такива, на каквито станахме свидетели в Гърция. Ние очаквахме определено значителни валежи в Гърция, защото това беше свързано с почивните дни около 6 септември и отделихме доста внимание, защото много българи пътуват към Гърция. България се намираше в северната периферия на приземния циклон и на изток от високия. В приземния слой през по-голямата част от процеса страната ни се намира в периферията на антициклон, с център на север – над Полша. В периферната градиентна зона, където вятърът от североизток се усилва, потокът при земята от североизток се засреща с потока във височина на 5 км, който е от югозапад, впоследствие и от югоизток и започна генериране на облачност над акваторията на Черно море, в близост до брега. По-силният североизточен поток насочва тези облаци към брега, на юг от Созопол и Приморско към самата крайбрежна ивица, която се явява перпендикулярно на този поток. Разликата във въздушната маса, която е над черноморската акватория, и тази, която е над сушата, се компенсира с изваляване. В продължение на 16-18 часа тази микро циркулация беше активна, наличната влага от басейна на Черно море, с принудена конвекция се издигаше в атмосферата, и се изваляваше по крайбрежието и в близките склонове на Странджа. Ето така се получиха значителните валежи в селата Кости и Граматиково. Трябва да споменем, че те са в планината, а това е естествено издигната форма на релефа. Въздушният поток, който идва от морето, срещайки този не много висок планински масив като преграда, принудено се издига в по-хладната въздушна маса във височина, кондензира, превръща се в облаци и пада дъжд. За тези 16-18 часа, в които валя почти без прекъсване, данните за интензивността на валежа, които отчитахме с автоматичните станции, в отделни отрязъци от време бяха за 15 литра за минута. Това е доста интензивен дъжд.
- Какви са възможностите ни в бъдеще такъв обилен валеж да можем да го хванем, за да направим някакво предупреждение?
- Дежурните в НИМХ още на 4 септември в 12 часа по обяд издават за 5 септември предупреждение за опасни метеорологични явления по европейската система МЕТЕОАЛАРМ от първа степен „Жълт код“ за обилни валежи в източната част от страната. Този код за област Бургас беше повишен на втора степен „Оранжев“ от нощния дежурен, защото започва усложняване на обстановката, вече с очакване в близките часове валежите там да продължат и съобщението гласи: „Валежите продължават! Ще има гръмотевични бури. Явленията ще са интензивни, ще има условия за градушки. Силен североизточен вятър със скорост 14-19 м/с, пориви до 22 м/с. Вълнение на морето 4 бала.“
Очакванията ни бяха за значителни валежи, но нито един от многобройните числени модели не пресмяташе и не подаваше информация за количества от порядъка на 300 л/кв.м. Няма как да се издаде предупреждение за такива количества валеж. В часовете, след издаването на „Оранжев код“, насочихме вниманието си към това да установим кога ще спрат валежите, защото това беше изключително важно. Кога ще се променят циркулационните условия, така че да се преустанови формирането на облачността в района, която се подхранва с влага от Черно море. До голяма степен и близостта на Черно море – споменахме за разликата море-суша и близката планина, прави динамиката такава, че и числените модели, които са наши основни помощници, трудно биха могли да оценят такива екстремни валежи. Нека дадем и пример. Очаквахме, благодарение на сметките на численото моделиране, без тях е невъзможно съвременното прогнозиране, а и като цяло колегите в Гърция очакваха при тях валежи от порядъка на 300 л/кв.м, но там за денонощие на 5 септември паднаха 700 л/кв.м.
За съжаление, в Гърция процесът продължи 3 дни с активни извалявания и допълнителни количества, които сумарно, най-вероятно надхвърлят 1000 л/кв.м.
Това е повече от предишния случай от 2020 г. през септември, с циклонът Янос. Математическите модели могат да оценят районите, в които се очакват валежи, но такава динамична обстановка, в която се намесват много фактори, включително локални, не позволява да се получи категорична оценка и прогноза за количеството на валежите. Разбира се, ние имаме климатични характеристики на района и знаем, че там падат значителни количества валеж, но би било спекулация, ако кажем, че бихме подали информация за 300 л/кв.м.
- Колко още ще продължи лятото. Нека да кажем и нещо оптимистично…
- В следващите дни ще се редуват слънчеви дни с такива, в които ще има валежи. Ще имаме по-хладни сутрини, а от вторник температурите ще се повишат, като на места ще имаме 30 и малко на 30 градуса. След това към 15 и 16 септември - в средата на месеца, очакваме процес, при който да има още валежи и понижение на температурите. Но, като цяло, ще се радваме на хубаво време. Есента пристига на 23 септември и не изглежда, а и не очакваме нова екстремна обстановка в рамките на месеца.