У нас всеки си мечтае за “бизнес” като този на зърнарите, в който имаш гарантиран пазар на стоката си (на над пазарна цена), имаш благоприятен данъчен режим (например освен освободен от ДДС си и дарен с възможността да възстановяваш акциз на горива), имаш евросубсидия и има забрана за твоите конкуренти да работят. Да не говорим, че логистиката ти е на принципа от гарата до барата, возиш стока за милиони с тежко претоварени камиони на няколко километра разстояние. А и, пропуснах, имаш няколко работника, тоест разходите за труд са ти минимални. Това коментира във "Фейсбук" Петър Кичашки.
Дайте да си изясним нещо. Това не е бизнес. Това е врътка. Далавера. Алъш-вериш. Това е забогатяване по решение на ръководството. Държавата те е погалила с перо и те е направила богат. Махнете им субсидиите, връщането на акцизи и ги оставете на пазарен принцип да си реализират стоката. Голяма част от тях ще умрат от глад за няколко години. Защото нямат уменията да поддържат труден бизнес в сложен пазар. Бизнес с големи разходи, сложна логистика и нулева сигурност. Както изглеждат по-голямата част от нормалните бизнеси, впрочем.
Аз се занимавам цял живот с търговия на метали от и за металургията. Налагало ни се е в нашата дейност за една-единствена сделка да организираме три вида транспорт - камиони до жп гара, влак от гарата до пристанище и кораб от порт до порт. Камион, влак, кораб за една сделка. И то влаковете са четири, тръгващи от три различни града, товарят се със специализирана техника, после се разтоварват на пристанището в рамките на три поредни дни, наема се кораб, който се товари веднага след пристигането на влаковете и се изпраща в чужбина. Нали разбирате за каква сложна логистика иде реч? Организирали сме си го сами и между-другото, защото нашият бизнес не е логистичен. Просто се налага и го правим.
Същевременно ми разказваха за едни големи зърнари, които последния път, когато имаше внос на украинско зърно, били в шок. Милите били с препълнени складове, защото не знаели какво да си правят стоката, която нямала обичайния си пазар, поради непазарната си цена. Имат я, ама не знаят как да я натоварят на морски кораб и да я изпратят в чужбина. Не могат да пътуват претоварени с гондоли с по 50 тона до морето. Образно казано не знаят къде е жп гарата, камо ли как се поръчва и организира (и товари!) влак. Не знаят как да организират претоварването на морския порт, нямат идея как се намира кораб. И затова складът седи пълен, а те се вайкат ли, вайкат как държавата не им помагала.
Ама така е, когато често едрите земеделци са основно бивши трактористи. В моя край почти всичките едри зърнари са такива. Има едно изключение - един е бил комбайнер. Няма лошо да си тракторист или комбайнер. Но има лошо изведнъж да започнеш да се къпеш в пари, които смяташ, че си заработил, докато всъщност си ги получил. Това са много различни категории. Да заработиш или да получиш. И когато си получил нещо почти без усилия, то е много лесно да ти се отнеме. Просто трябва да те пуснат на свободния пазар, за да демонстрираш на всички колко много не си за тая работа.