Коментар на Емилия Милчева:
Министърът на финансите Асен Василев съобщи през Financial Times (FT), че частната руска компания "Лукойл" е стартирала процес на продажба на рафинерията си в Бургас. Така на практика той озвучи слух, който витаеше от поне 3 месеца. Когато и да приключи, сделката ще окаже силно влияние върху българската икономика, пазара на горива и политическите процеси.
"Лукойл" и рафинерията: много въпроси чакат отговор
Кой ще е купувачът? Стратегически инвеститор или местен олигарх, прикрит зад чуждестранен инвестиционен фонд? Ще продължи ли монополът, който има "Лукойл" върху пазара на горива на едро, чий петрол ще преработва и дали няма да има шок върху пазара за горива не само в България, но и в региона? Отслабва ли руската енергийна примка? Тези въпроси не трябва да остават без отговори и правителството носи отговорност. Независимо че продавачът е частната руска компания, държавата притежава "златна акция", която ще запази и след продажбата на стратегическото предприятие, отговорно за близо 1/10 от БВП на България.
Макар министърът на финансите да отрича кабинетът да е въвлечен в сделката, това едва ли е така. Със сигурност инвеститорите консултират с правителството намеренията си, както беше при продажбата на рафинерията на "Лукойл" в Сицилия например. Според FT постигнатата цена е била 1,5 млрд. евро за предприятие, преработващо около 355 хиляди барела на ден. Бургаският "Нефтохим" преработва над половината от това количество - 196 хиляди барела.
Управляващите в Италия положиха много усилия да запазят рафинерията ISAB, която осигурява близо 1000 работни места. Най-напред се опитаха да спечелят време, за да се случи сделката, обмисляха възможности за финансова подкрепа с държавни гаранции, тъй като при влизане в сила на ембаргото за руския петрол от 5 декември 2022 година доставчиците и банките кредитори се опасяваха да работят с ISAB. В крайна сметка рафинерията беше продадена на частен капиталов фонд, който си партнира с Trafigura - един от големите международни търговци на суровини.
Форсмажорни обстоятелства
Прогнозите, че "Лукойл" ще се изтегли от Европа, зачестиха след ембаргото, което ЕС наложи над вноса на руски суров петрол по море. България получи изключение до края на 2024 г., но само за няколко месеца парламентарното мнозинство, формирано от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, форсира няколко мерки срещу "Лукойл". Най-напред одържави пристанище Росенец, през което компанията вкарва целия суров петрол за преработка, прие законодателство, което дава право на правителството временно да поеме контрола над рафинерията чрез особен търговски представител - когато има проблеми с доставките на суровини и неспазване на санкциите срещу Русия.
А Министерството на енергетиката най-после успя да смени представителя на държавата в "Лукойл Нефтохим Бургас", който управлява правата ѝ чрез т.нар. "златна акция" - на мястото на бившия шеф на НЕК Красимир Първанов влезе енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Бойко Ницов. За първи път държавният представител в надзора на "Лукойл Нефтохим Бургас" не е заемал постове в държавната енергетика и досегашната му кариера не показва обвързаности с руски енергийни интереси.
Единствено бе смекчено първоначалното намерение за отказ от дерогацията, която България получи миналата година. Договореният график е до 31 март 2024 г. рафинерията да ограничи преработката на руски петрол до 75%, до средата на годината количествата да намалеят до 50%, до 30 септември - до 25% и окончателно да спрат до 31 октомври. Европейската дерогация изтича в края на декември.
Бързината, с която се развиха процесите, роди и спекулации, че са намесени бизнес интереси с български произход. Внезапна настойчивост при парламентарните действия проявиха депутатите Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски от ДПС. Странно, предвид факта, че и при трите правителства на ГЕРБ интересите на "Лукойл" бяха ненакърними - компанията не плащаше данък печалба, а Комисията за защита на конкуренцията, оглавявана от човек на ГЕРБ, не забелязваше пазарното господство на "Лукойл". Лятната резиденция на почетния председател на ДПС Ахмед Доган пък е в парк "Росенец" на бивш терен на бургаската рафинерия.
Най-големият руски актив в България
Бургаската рафинерия е най-големият руски актив в България, а "Лукойл" притежава и верига от над 220 бензиностанции. След отказа от руски природен газ и постепенната замяна на руското ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй", продажбата на "Нефтохим" на инвеститор, който не е свързан с Москва, би скъсала руската енергийна примка. А през нея влизат и корупция, и зависимости, вредни за българските национални интереси.
Дали ще се появи стратегически инвеститор е въпросът на въпросите. През 1999 г., когато правителството на Иван Костов пусна рафинерията за приватизация, се яви само "Лукойл", а с продажбата се бързаше заради изискванията на МВФ. Така една от най-големите компании в Русия купи рафинерията за 101 млн. долара.
Министърът на финансите Асен Василев казва, че управляващите ще поддържат поредица от наказателни мерки по отношение на "Лукойл", докато новите собственици влязат във владение. От 13 октомври влезе в сила таксата от 20 лева на мегаватчас върху вноса и транзита на руски газ, който засяга и "Газпром", но и “Лукойл Нефтохим”, тъй като ползва руски газ. От 33 на 50% се вдига и авансовата вноска за свръхпечалбата заради поскъпването на енергийните ресурси. До момента обаче от "Лукойл" са платили само 89 милиона лева, обяви преди месец по bTV изпълнителният директор на НАП Румен Спецов. Ако държавата не може да накара руската компания да си плати, кой тогава? Или се надява да се издължат новите собственици.