Малко ще съм емоционален, но ми идва доста това поредно вторачване в машините. Значи, колкото беше тъпо това фетишизиране на машините в годините, толкова е тъпо и рутенето им сега. Единственият резултат от това в годините е, че една, всъщност добра, изборна процедура, като тази у нас, се дискредитира и в очите на мнозина се появява още една област, в която България не се справя. Пореден национален комплекс. Този път съвсем незаслужен.
Това коментира във "Фейсбук" Първан Симеонов.
Просто хора и от двете страни са стигнали до най-опасната фаза: да повярваш в собствената си пропаганда и да почнеш да се самонавиваш и да надъхваш твърдите си ядра - едни сериозно вярват, че машините нещо кривят, другите сериозно вярваха, че има съществени бъгове в резултата заради хартията.
Ако ме питате за скромното ми мнение, драмата не е в машините, а зависимите, купени пр. гласове. Т.е. драмата е в обратната на машините посока. Давам прост пример: ако машините кривяха, екзит пол щеше да се различава доста от резултатите. Но не се. И ако въобще се (макар и това да са банални отклонения), сетете се за последните избори, например, когато сериозните екзитполове всъщност показаха прашинка в едната, уж машинна, посока, а резултатът беше прашинка в другата - уж хартиена посока. Така че не търсете драма в машините, а в обратното на машините. Ако въобще драма има. Опитвам се да съм максимално деликатен с оглед предизборната ситуация и ролята на такива като мен.
Говоря главно за националното ниво, но ако отнесем проблема към местно - точно машините са шанс за известно намаляване на машинациите. Защото в локалните избори именно по-малки масиви гласове могат повече да повлияят.
А и в малка страна като нашата за тези години все някой щеше да е излязъл и да е казал "ръчнах една флашка и промених резултата". Щеше да е доста богят човек вече, мисля. Всички се познаваме у нас, как пък никой не илзеле!? Поне да каже конкретни неща, че знае. Излязоха някакви екзотични разговори по телефон или подобно и това е. Които българският парламент легитимира в нарочна комисия. Туш!
За да има доверие в изборната процедура, начинът е адски прост - оставете хората да се научат, да свикнат, не променяйте всеки път! Спрете да ги занимавате с технически детайли.
Извинете, но ще спра, защото не е редно на този етап от кампанията да навлизам в на свой ред в детайли. Ако и това да е личното ми пространство, два дни преди изборите, редно е всичко да е сдържано, за да не влияе. Моля да не се препечатва в медии. Няма да успея да проследя коментарите - просто работата е доста.