В рамките на няколко дни за премиера Денков чухме от политици и фейсбук кибици следните характеристики: "влечуго, безгръбначно, плазмодий, който не може да уволни и чистачка, мухльо, от когото нищо не зависи, имитиращ премиер, холограма, нищожество, което не взема самостоятелно решения" и още десетина словосъчетания от този порядък.
Тук е мястото да се отбележи, че който и да бе на неговото място, щеше да създаде подобни впечатления - повече или по-малко - според личния си натюрел. И причината е простичка - безпрецедентната форма на управление, при която съгласилите се на ротационна власт партийни субекти държат лидерите си извън Дондуков 1. Лидерите, които в обичайна ситуация щяха да са министър-председатели. И спокойно да уволняват - от гардеробиера - до вицетата си.
При дадените обстоятелства няма как Николай Денков да е мокрият политически сън на половин народ - примерно БГ Орбан/ът/. Просто няма как. Не че ученият щеше да бъде такъв и при пълно мнозинство на ПП, но това е друго.
И няма как да не се създава усещането, че решенията му не са негови. Ами не са. Това е ясно и никой не спори.
Но друго си е да наречем нищожество един академик. Сега ни е паднал.