В едно по-различно училище в германската провинция Баден-Вюртемберг всяка сутрин учителката поздравява децата с таблет в ръка. Всички те също имат таблети. Урокът е по математика и се нарича входящ урок - такъв вид занимания се провеждат по всеки предмет само веднъж седмично. През другото време учениците се обучават самостоятелно, разказва германската обществено-правна телевизия АРД в репортаж за училището.
16-годишната деветокласничка Виктория Дузинска проверява на таблета си дали правилно е решила задачите по математика и остава доволна от резултатите си. "Хубаво е човек да прави грешки. Така може да ги поправи и да ги разбере по-добре", казва момичето.
Без програма и класна стая
Отново в таблета Виктория може да провери и каква е програмата ѝ за деня. В това училище обаче тя не е фиксирана. Момичето само решава кой предмет иска да учи и кога. След входящия урок тя решава да продължи подготовката си по математика. За целта се качва в т.нар. Студио за учене - голямо помещение с много места за работа. Момичето си има свое собствено бюро там. Всички нужни неща обаче са вече с нея - в таблета. Това е най-важното нещо в това училище, пише АРД.
В студиото за учене всички деца спазват тишина и са съсредоточени в работата си. Позволено е само да се шепне и всички спазват правилата. Тук учителите се наричат ръководители на обучението или треньори, а бюрата им са в центъра на помещението. Те стоят там през цялото време, за да са на разположение на учениците, ако имат нужда от помощ.
Седмичен план по желание на учениците
Веднъж седмично учениците в това училище имат и т.нар. коучинг. Всеки ученик си има специален педагогчески съветник. Мария Шедлер дава съвети на Виктория и ѝ помага да организира седмицата си. Учениците решават и кога да полагат изпити, обяснява АРД. Правят го тогава, когато се чувстват подготвени.
Мария Шедлер е убедена, че тази концепция за учене ще функцонира и в големите градове с проблемни квартали - най-вече заради връзката между ученици и учители.
Директорът на училището Щефан Рупанер е превърнал учебното заведение в общност, където всички се обучават заедно и свободно. Той е убеден, че стриктните уроци само пречат на качественото учене. В това училище няма класни стаи, каквито ги познаваме, а маси, дивани, кресла, възглавници - учениците се разполагат, където желаят. Някои учат съсредоточено, а други си говорят.
Директорът обяснява, че от пети до десети клас учениците са на едно място. "Тук всеки може да учи както иска - няма значение дали е седнал, дали стои прав или е легнал. Има проучвания, които показват, че децата на възраст до 13 години учат най-ефективно, докато лежат, чак после се нарежда ученето в изправено положение и на последно място седнали. Най-добре е да могат да променят позицията на тялото си. С това сме се съобразили и ние", обяснява Рупанер пред АРД.
16-годишният ученик Невио Франке казва, че иска да завърши точно това училище, след като преди е бил в две други. Според него той много е подобрил представянето си откакто е тук. "Тук можеш сам да решаваш какво искаш да учиш и да се концентрираш над нещата, които все още не умееш."
Доколко успешен е този модел?
Директорът Рупанер непрестанно се налага да отговаря на един въпрос - доколко успешен е този модел? Според местния еквивалент на PISA училището в Баден-Вюртемберг се представя много по-добре от останалите в района. "Резултатите ни са над средните", обяснява директорът пред АРД. "По всички показатели. Целта беше да създадем място, където всички да изпитват удоволствие от ходенето на училище. Това дава резултати."
Има и още нещо, което е много важно за директора - всеки, който иска да работи по този модел другаде, няма да има проблеми с финансирането. Това училище е държавно и се финансира като всяко друго в Германия.
Деветокласничката Виктория вече пета година е в това училище и казва, че не може да си представи да отиде в друго, пише АРД. Многото отговорности, които младото момиче поема тук, не ѝ пречат - даже напротив. "Когато ходиш на училище, се учиш на отговорност. Порастваме и по някое време вече се налага да поемаме отговорности."
Автор: Юлия Хенингер ард