Незаконната сеч е световен проблем, който предизвиква тежки екологични, социални и икономически въздействия. Тя унищожава горите на планетата, а негативният ефект от нея изостря климатичната криза и води до загуба на биоразнообразие. По данни на Интерпол всяка година международната търговия с незаконно добит дървен материал генерира среден оборот от 100 милиарда щатски долара. Защо количеството на незаконно добитата дървесина в България продължава да е притеснително високо... Пред ФАКТИ говори Добромир Добринов, старши експерт по природозащитно законодателство във WWF.
- Г-н Добринов, вече сме в сезона на използването на дърва за огрев от домакинствата. Какво показва последният доклад на WWF. Какви проблеми имаме?
- Последният доклад за незаконния дърводобив на WWF е за периода 2018-2022 г. За този период държавната администрация е предприела значими стъпки в създаването на правни, организационни, кадрови и технически предпоставки за намаляване на незаконния дърводобив, които надхвърлят стъпките от предходния петгодишен период. За съжаление, тези усилия не са довели до промяна в картината с незаконния дърводобив и той се запазва в същото процентно отношение 1/4 до 1/3 от общия добив. В последния ни доклад разширихме обхвата на изследваната незаконосъобразност на дърводобива, като включихме и добив при нарушения на природозащитното законодателство и такъв в националните паркове и от гори в земеделски територии, с което незаконният дърводобив достига до половината от общия добив.
- При законния дърводобив спазват ли се правилата за горите…
- В доклада изясняваме различните аспекти на незаконния дърводобив, а финансовата загуба се отчита при добив, при който е скрита дървесина от собственика - независимо дали добивът ѝ е извършен с позволително за сеч, или изцяло чрез бракониерска сеч. Говорим за добив, при който цялото добито количество дървесина е платена на собственика, но също може да е незаконен, когато сечта е извършена в нарушение на нормативните изисквания за нейното планиране или провеждане. Типичен пример за привидно законен, но реално незаконен дърводобив, е следният - когато в позволителното за сеч е включено количество дървесина, което не е било планирано в горскостопанските планове и програми, тоест позволителното за сеч не е отговаряло на съответните изисквания на Закона за горите или интензитета и вида на сечта, регламентирани в наредбата за сечите в горите. Най-фрапиращите примери за такива нарушения са разрешаваните сечи с “план-извлечение“ и сечите за прокарване на извозни пътища.
- Ако обърнем нелегалната сеч в пари, какво показват цифрите?
- Данните от доклада сочат, че за обследвания период 2018-2022 г. финансовите загуби от добита дървесина, която обаче не е заплатена по законен път – говорим за бизнеса с нелегална сеч, възлизат на около 100 милиона лева годишно.
- В доклада четем, че незаконният дърводобив се запазва висок и за една усреднена година той възлиза на 1,7 млн. куб. м от официално регистрирания добив. Как се допуска това?
- Основната причина е неподчинението и неспазването на Закона за горите. Неподчинение от министрите на земеделието и храните, приемащи незаконосъобразни наредби. Неподчинение от Изпълнителната агенция по горите и регионалните ѝ структури, незачитащи разпоредби на Закона за горите и съвременното природозащитно законодателство и затварящи си очите за множество техни нарушения при извършваните проверки. Неподчинение от служителите в държавните горски и ловни стопанства и кметове или оправомощени лица за прилагане на разпоредбите на горското законодателство, поради консерватизъм и неразбиране на множеството публични функции на горите, повечето от които са свързани с компонентите на околната среда - води, въздух, биологично разнообразие и едва тогава ресурс за ползване. На различните нива има и лобистки, политически и финансови интереси, които също оказват влияние за крайния резултат с незаконния дърводобив.
- Пазим ли добре трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“, или и там се сече…
- Сече се, макар и не толкова интензивно, както в останалите горски територии. За съжаление лесовъдската логика, че трябва да се помага на гората, за да се развива, се прилага и в националните паркове, където Законът за защитените територии (Законът за горите не се прилага в националните паркове) въвежда съвсем друга логика - осигуряване протичането на естествените процеси и намеса само в краен случай, ако съществуването на горските екосистеми е застрашено от определени фактори и екосистемите не могат да се справят със заплахата по естествен път. Затова от 2019 г. WWF започна да води дела срещу такива сечи и с победите, които постигнахме в съда, се създава трайна практика на Върховния административен съд по тълкуване разпоредбите на Закона за защитените територии и нивото на защита на горите в националните паркове. Засега министерство на околната среда и водите упорства и без да се съобразява с тази съдебна практика одобрява сечи в трите национални парка, но ние сме безкомпромисни и ще продължаваме да се борим в съда и/или чрез прокуратура, докато законът започне да се спазва.
- Какви са основните „схеми“ за незаконен добив и продажба на дървесина?
- Основните схеми при привидно "законно незаконния" дърводобив – говорим за такъв, който е планиран в горскостопанските планове и програми и е разрешен с позволително за сеч, са следните:
-добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч;
-манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина;
-скриване на незаконно добита дървесина при експедицията ѝ;
-манипулации при окачествяване на маркираните дървета
При изцяло незаконния или бракониерски дърводобив схемата е да се открадне някакво количество дървесина, като обикновено се сече по малко, в късните или много ранните часове, като се отсичат отделни по-малки по размер дървета, за да се затрудни откриването на незаконната сеч. Този дърводобив е разпространен около малките населени места и се извършва основно от социално слаби хора.
Съществува и изцяло бракониерски добив със значително по-големи размери, който се извършва от фирми с издадено позволително за сеч в други части от горите, а незаконно добитата дървесина се скрива между законната такава или се правят нелегални курсове със законен превозен билет.
- Колко държавни служители пазят горите ни?
- Над 3000 държавни и недържавни служители са ангажирани с охраната и контрола в горските територии в България. Около 2/3 от тях са служители на държавните предприятия, които не са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител. Горските инспектори в 16-те регионални структури на ИАГ са държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител. От 2013 г. техният брой е намалял с 25% и от първоначалните и никога незаети напълно 551 щатни бройки към 2022 г. имаме едва 342 действащи горски инспектори.
- Събираемостта на глобите и санкциите каква е?
- Около 2/3 от всички установени нарушения в горите са свързани пряко със Закона за горите. За около 70% от установените нарушения се издават актове, като горските инспектори са с най-голям брой издадени актове. Събираемостта на наложените санкции и глоби се запазва относително ниска през годините, като най-висока е била през 2022 г - 33.42%.
- Колко домакинства разчитат на дърва за огрев?
- Съгласно националното преброяване към 07.09.2021 г. в Република България живеят 2 866 657 домакинства, а близо три четвърти (74.9%) от тях са в градовете. За 2021 г. 957 463 домакинства са закупили средно по 5,166 куб.м. дърва за огрев или общо 4,95 млн.куб.м, което е значително по-ниско от данните за 2017 г. - 6,31 млн. куб.м. Резултатите от извършено социологическо проучване показват, че (в сравнение със същото проучване за нуждите на предходния доклад) имаме значително намаляване на домакинствата, потребяващи дървесина за огрев - 41,6 % през 2017 г. до 33.4% през 2021 г. Следва да отбележим, че официалните данни са много близки с данните от извършените социологически проучвания за целите на докладите на WWF.
- Потопът в Царево през лятото. Там се говори за голяма сеч в Странджа. Какъв урок трябва да ни е това бедствие, което се случи?
- Във всички природни паркове се сече интензивно, не само в Странджа. Законът за защитените територии не добавя никакви допълнителни ограничения за тази категория защитени територии и препраща към разпоредбите на Закона за горите. Дали сечите са основната причина за наводненията в Странджа- категорично не. Незаконната сеч допринася за повече наводнения и с по-голяма разрушителна сила, но все пак трябва да се подчертае, че обективно дори и да не съществува незаконна сеч, наводнения ще има, защото те са в пряка зависимост от количеството валежи и релефа на съответния терен, върху който падат тези валежи. Законната сеч не следва да се извършва в нарушение на съществуващото законодателство и най-вече това са Законът за горите, Законът за биологичното разнообразие, Законът за защитените територии и Законът за опазване на околната среда. Спазването на тези закони гарантира, че горите ще бъдат устойчиви на негативни външни въздействия, ще регулират в пълния си потенциал измененията в климата, ще осъществяват своите противоерозионни, водоохранни и водорегулиращи функции чрез намаляване на повърхностния отток и увеличаване на подпочвения поток. Най-големият принос за увеличаване риска от наводнения и тяхната разрушителна сила имат следните нарушения на посочените закони:
- изграждането на нескончаеми извозни пътища, особено в стръмни терени и извеждането на масови сечи за тяхното изграждане. В момента подзаконовата уредба, уреждаща сечите за извозни пътища, противоречи изцяло на Закона за горите, а тези сечи не се планират в горскостопанските планове и програми и не се подлагат на съответните процедури по екологичните закони. Това води до увеличаване на повърхностния отток и значителна ерозия на стръмни терени
- сечи с голямо разреждане на гората. Тази порок се проявява при практическото провеждане на сечите и типичен пример е превишаването на ползването по позволително за сеч, което е масова практика през годините
- изцяло незаконни сечи, тоест бракониерски сечи, които не са разрешени от нито една разпоредба на посочените закони. Ефектът при тези сечи обикновено е локален и слаб в повечето случаи, защото става въпрос за малки единични добиви
Компетентните органи и прокуратурата, защото има и смъртни случаи, следва да отговорят на въпроса за основните причини за наводненията в Странджа и какъв дял имат отделните фактори - незаконна и привидно законна сеч, строителство, градско или селищно устройство и пр.