Темата членство в ЕВРОЗОНАТА (ЕЗ), не е само външнополитическа, а касае изцяло живота на всеки един български гражданин. Докато пълноправното членство в Шенгенското пространство е с публично по-ниска степен на социално-икономическо ангажиране. Двете теми за „доизкусуряване на евроинтеграцията” са наследство на „сглобката” след 2009 г. Въпреки, че от тогава поне 12 години МВнР бе оглавявано от сегашни нейни съпартийци с либерално-глобалистична преориентация. Задължително приемливи за посолствоТО и на тези на Берлин, Лондон, ЕС. Раздираната от вътрешно-политически противоречия и алчност „сглобка” се гради на консенсус по тоталното си подчинение пред версията „евроатлантизъм”. Шенген и ЕЗ (на Икономическия и паричен съюз на ЕС) биват ползвани като „смокинов лист” за отклоняване на общественото внимание от последователното трансформиране на страната във военен плацдарм срещу ракетно-ядрена Русия. Освен от управленското безсилие! Срамежливият напредък на ротационния (белким ?!) тандем Денков-Габриел с т.нар. „екскурзионен Шенген”, т.е. по въздуха и по вода не е гаранция, че Виена ще се откаже от вътрешно-политическия си популизъм и спекулативност. И от правото на вето за пълното ни присъединяване към Шенгенското споразумение и конвенция.
Приоритетите Шенген + еврозона са поставяне на каруцата пред коня от около 2000-та г. насам! Отново напомняме, че съгласието на обществеността ни със съдбоносните за страната членства в ЕС и в НАТО трябва да бъде легитимирано с всенародно допитване - чрез референдум. В духа на морална легитимация или поне на буржоазната демокрация! Все пак по-добре късно, отколкото никога! Иначе тези членства по същество остават чиновнически решения. Длъжници са всички правителства след 2000 година, но едва ли „некоалицията на сглобката” ще се осмели да проведе референдум.
*По ЕВРОЗОНАТА: Чешки и словашки опит.
Да не забравяме, че ЕЗ бе релевантна и изгодна за работещи икономики като немската, френската, холандската към 1 януари 1999 г. Тогава, когато започна „внедряването” на еврото. Но след цяло едно десетилетие приготовления.
В новогодишната си реч чешкият президент Петр Павел призова за конкретни стъпки по въвеждане на еврото в страната му. 63 % от анкетираните в неотдавнашно проучване отхвърлят общата валута (по С. Николов, вж. Seznam Zpravy/02.01.2024 г.). Според Мирослав Сингер бивш гуверньор на Чешката национална банка (ЧНБ) до 2016 г., сега на висок пост в холдинга „Генерали”, този „новогодишен шрапнел” на президента имал за цел да възобнови дебата по темата ЕЗ в чешката 5-партийна управляваща коалиция. 3-4 други авторитетни банкери и макроикономисти споделят, че встъпването на Чехия в ЕЗ няма да допринесе за по-стабилно обвързване на Запад, нито за укрепването на националната сигурност. Зденек Тума, гуверньор на ЧНБ (2000-2010 г.) отбелязва, че в ЕЗ влязоха с лидери левичари Испания, Словакия, а Кипър с комунисти...(Seznam. cz/ /11.01.2024 г.). Огромен е проблемът с инфлацията, както в първата половина на 90-те години на м.в. Еврозоната бил инструмент за федерализация, конвергенция, сливане на ЕС, т.е. само по един от сценариите на по-големите ДЧ. Според Сингер и Тума в Азия работят „повечко” отколкото в Европа, но „това не било от вчера”. В сравнение с БВП (по пазарен курс, цялостното развитие на реалния БВП и на глава от населението) ЧР имала с 1/3 по-висока икономическа ефективност от Словения като ДЧ на ЕЗ, а от Словакия с 50% - след влизането ѝ в ЕЗ. След 2005-10 г. в ЮИ Азия са изоставили дебатите по създаване на обща валута като неперспективна.
Членство-нечленство: Кой както я нареди! При преразпределянето на бюджета на ЕС през 2022 г. нечленката на ЕЗ Чехия е субсидирана с 50% повече на глава от населението от приблизително толкова състоятелната Словения и още повече от „по-бедна” Словакия. Експертите считат също, че за да функционира добре една система трябва да има възможност и да я напуснеш, дори и ERM II. Но това би означавало кошмар за ЕС и ЕЗ! ЧР има вече исторически опит за безпроблемно излизане от 2 общи валути. Но еврото само отнемало време и енергия и не ни избавяло от важни проблеми.
*****
Главно през последните месеци в България банките и финансовите къщи тихомълком бяха притиснати да се готвят за преход към евро, но намерението на правителството за бързо въвеждане бива популяризирано много неубедително и неточно. Пропагандисти по медиите от време на време надценяват изтъркани политически критерии, но без макроикономически примери. Те не дават отговори на въпроси като: защо Дания е договорила клауза за неучастие в еврозоната, а Швеция, Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Хърватия не са членове? Защо икономическата ефективност на ДЧ на ЕЗ изостава след тази в Азия, дори от САЩ ? Защо след приемането си преди около 15 години новите членки намалиха икономическата си ефективност в сравнение с нечленки като Чехия и Швеция? Защо при условие за членство задълженост до 60% от БВП средната задълженост на ДЧ е 90%? Не омаловажава ли дигитализацията един от главните мотиви за възникване на валутния съюз? Не се ли оказа безпрецедентното отписване на дългове на Гърция помощна програма за банковите системи на Италия и Испания? Защо сред всички ДЧ на ЕЗ единствена Франция има армия, способна на по-значима интервенция в чужбина? Не можем ли да изчакаме развоя на военните конфликти в Украйна, на Близкия Изток и на инфлацията преди обещаното от туземни чиновници и в Договора за присъединяване в ЕС “встъпването” в ЕЗ?
****Поне от десетина години насам е пределно ясно, че самият Договор за присъединяване към Европейския съюз има нужда от предоговаряне, но национално-отговорното държавническо политическо мислене явно не е по вкуса, капацитета и волята за "ротационната не-коалиция сглобка". За нея и за ръководството на текущата българска дипломация, т.е. на сегашните служители на МВнР, са последна грижа факти, като например, че през 2023 г. дори цветущият IT-сектор има годишен спад от 34%. Сектор измежду броящите се на пръсти, допуснати до съществуване от «конспиративната (?) теория” за дискретно прикрити цели на плана Ран-Ът.
Текстът е публикуван в блога на автора ogniangarkov.blog.bg