Руско-украинската война често се нарича регионален конфликт, каквито, за съжаление, има много в съвременния свят. Украйна и нейната съпротива срещу руската агресия се подкрепят предимно от богатите западни държави. И това е критична ситуация за международната система, в която пълномащабната руска инвазия в Украйна предполага, че е "проблем на първия свят".
И това заключение е много популярно сред руските политици, пропагандистите и лично за Владимир Путин, който често говори за борба срещу западния "неоколониализъм", "хегемония" и "империалистическо потисничество". С тази реторика руските власти се надяват да спечелят симпатиите на страните от Глобалния юг - главно бивши колонии, които могат да предявят дълъг списък с претенции към "колективния Запад": от многогодишна експлоатация, грабеж на природни ресурси и културно наследство до военни интервенции, глад и геноцид.
Но в действителност всичко е много по-сложно. Държавите от Глобалния юг често говорят за себе си като за "невоюващото мнозинство от населението на света", за което имперското минало както на Русия, така и на членовете на западната коалиция, която сега подкрепя Украйна, е приблизително равностоен грях. Но какво се крие зад тази концепция и защо руската военна агресия доведе до повишаване на самосъзнанието на незападните страни?
Глобалният юг
Най-често понятието "глобален юг" се отнася до същите страни, които преди няколко десетилетия бяха снизходително наричани "развиващи се", а преди това, по време на Студената война, - "Третия свят". На първо място, това са постколониалните страни от Латинска Америка, Африка, Азия и Океания. Те се противопоставят съответно на "глобалния север": САЩ, Канада, Европейския съюз, Япония и други богати и развити страни.
Разликата между тях е повече идеологическа и историко-политическа, отколкото строго географска. Например, "северната" Австралия се намира много на юг от "южната" Индия. Някои международни институции, като Световната банка, използват тази концепция, за да анализират икономическото представяне на страните с ниски и средни доходи. Глобалният юг представлява около 85% от световното население и малко под 40% от световния БВП.
Смята се, че изразът "глобален юг" е измислен от Карл Огълсби, американски активист и един от лидерите на социалното движение "Студенти за демократично общество", чиито участници протестираха срещу войната във Виетнам. В една от многото си политически статии Огълсби през 1969 г. критикува американската инвазия във Виетнам като "историческата кулминация на господството на Севера над Глобалния юг".
С тази нова концепция Огълсби журналистически подчертава сходството на проблемите на бившите колонии, превърнали се в млади държави, и националноосвободителните движения, които тепърва ще получават независимост и държавност. До края на 20-ти век Глобалният юг остава тясно специализирана концепция в активистките и университетските кръгове, а напълно различна картина на света доминира международната политика.
Тази картина е добре позната на всички. В нея имаше три "свята": "първи" - капиталистически, воден от САЩ, "втори" - социалистически, воден от СССР, и "трети" - грубо казано, всички останали, главно бивши колонии на "първия свят". Подобно дълбоко идеологическо разбиране на световния ред беше предложено още през 1952 г. от френския историк и антрополог Алфред Сови. Ясно е, че държавите от "втория" и "третия" свят не бяха особено склонни да се съгласят с подобни снизходителни етикети и политическата йерархия.
По-голяма популярност концепцията за трите свята става през 60-те години на 20 век, а в разгара на Студената война ръководителите на Югославия Йосип Титов и Джавахарлал Нуре инициираха Движението на необвързаните страни - т.е. страни, които не са се присъединили нито към съветския блок, нито към Америка.
През 1964 г. социологът Питър Уорсли предложи в своята книга "Третият свят: Голяма нова сила в международните отношения", че смесица от популизъм и социализъм ще помогне на държавите от Движението на необвързаните да преодолеят своето колониално наследство и да станат мощни играчи на международната сцена. Идеологическото разделение на "три свята" привлече и икономистите, които тълкуваха това понятие по свой начин. Именно чрез тях фразата "Трети свят" започна да се свързва с бедността и слабите институции. В тази форма до началото на 80-те години на миналия век той се превърна в широко разпространено клише.
След разпадането на социалистическия блок и края на Студената война "вторият свят" сякаш престана да съществува. Но йерархията с "богати и развити" и "бедни и развиващи се" страни остана - и идеологическата необходимост тя да се оправдае по някакъв начин.
По инициатива на бившия германски канцлер Вили Бранд в международната политика се появи подход, който продължи традицията на разделяне на света на "първи" и "непърви", но вече коригирана за разпадането на СССР. "Линията на Бранд" много грубо разделя планетата на богатия "Север" (Северна Америка, Западна Европа, Северна Евразия, Австралия и Нова Зеландия) и бедния "Юг" (всички други региони на света).
Тази представа за света, която замени старите идеологически координати с нови, икономически, беше силно критикувана. Използването на термина "юг" или "глобален юг" обаче рязко се е увеличило: само в академичните трудове между 2003 г. и 2013 г. той е бил използван 13 пъти по-често отколкото в предишното десетилетие.
Русия иска да поведе Глобалния юг?
Преди всичко самата Русия във всички версии на разграничението между Север и Юг неизменно се отнася до Севера. Разбира се, това е чисто спекулативна конструкция. Но за да се интегрира по някакъв начин в него, е необходимо да се даде ясен отговор на основния въпрос за мястото на страната в света и историята. Проблемът е, че в зависимост от целевата аудитория Кремъл отговаря по различен начин на този въпрос.
За западната публика Русия се позиционира като "правилна и истинска Европа" с "традиционни ценности", "съюз на мъжете и жените" и "само два пола". За местната публика Кремъл флиртува с копнеж по изгубената "принадлежност към велика сила", която е еднакво способна да устои на "първия свят" и, ако е необходимо, "може да повтори" победата във Втората световна война.
Сега руските власти имат нова трудна задача - да легитимират политическия режим в Русия чрез признаване от чужди държави. Ето защо Кремъл се опитва (засега безуспешно) да убеди страните от Глобалния юг, че Русия е готова и е в състояние да защитава техните интереси в конфронтация със западните страни.
След началото на пълномащабна инвазия в Украйна Русия се оказа в международна изолация. "Недружелюбните" западни (или, ако предпочитате, северни) държави осъдиха с думи и дела военната агресия на Кремъл, а също започнаха да настояват за международно наказателно преследване на Владимир Путин и висшето военно ръководство за системните военни престъпления на руската армия през Украйна. На този фон руските власти се опитват да се преориентират към страните от Глобалния юг, за които войната в Украйна е далечен регионален конфликт.
Руските власти и лично Владимир Путин редовно заявяват, че "повечето страни в света", с изключение на "колективния Запад", продължават да подкрепят Русия. Разбира се това не е вярно. По-внимателен анализ показва, че симпатиите на приблизително две трети от страните от Глобалния юг клонят към Украйна. Вярно е, че ръководството на тези страни е готово дипломатично да осъди руската агресия, но не е готово да се присъедини към западните санкции, тъй като това може значително да повлияе на и без това крехкото им ниво на благосъстояние.
Още през пролетта на 2022 г. Кремъл започна да развива нов "експортен имидж" на Русия - "антиколониален", който насочи вниманието на руската дипломация към страните от Глобалния юг, които традиционно са скептични към Запада и международни институции. До края на 2023 г. Владимир Путин започна все повече да използва препратки към историята на световната имперска експанзия и глобалното неравенство. И дори написа програмна статия за това. Размишлявайки върху наследството на колониализма, Путин говори за Русия като съюзник и изразител на интересите на Глобалния юг.
Като цяло отношенията между Русия и Глобалния юг могат много грубо да се разделят на три посоки: латиноамериканска, африканска и азиатска.
Ако се вярва на сегашната концепция на руската външна политика, азиатската посока и "завоят на изток" са основният приоритет на Кремъл. Например след 24 февруари 2022 г. Индия стана ключов икономически партньор на Русия: страната осигури търсенето на петрол, който Западът практически спря да купува. Делът на руския петрол на индийския пазар се повиши от 2% през 2021 г. до 20% през 2023 г. Освен това, въпреки военната агресия в Украйна, Руската федерация продължава да доставя значителна част от оръжията на индийската армия.
Китай зае мястото на основен ориентир във външната политика на Русия. Лидерът на КНР като цяло смята китайско-руското партньорство за основа на "глобалния пейзаж и бъдещето на човечеството".
В продължение на много години Русия развива икономически връзки със страните от Латинска Америка и инвестира в развитието на природните ресурси в Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела и Куба. Изследователи призоваваха да не изпускаме от поглед пропагандната дейност на Русия в региона. Общата аудитория на испаноезичните версии на телевизионния канал Russia Today и радио Sputnik е около 32 милиона редовни зрители и слушатели - и продължава да расте. За да консолидират политическото влияние в Латинска Америка, руските пропагандисти активно разпалват антиимпериалистически и антиамерикански настроения.
Но в посока Африка влиянието на Русия е силно преувеличено. Там Пекин изпреварва Москва с голяма разлика: Китай е инвестирал огромни суми пари в развитието на африканските страни. Само през 2020 г. преките инвестиции в икономиката на континента възлизат на 5 милиарда долара. Общият дълг на африканските страни към Китай се оценява на 170 милиарда. Русия засега може да се похвали само със символични срещи на върха с лидерите на африканските страни и скромен напредък в областта на производството на диаманти и петрол. В същото време последиците от руската военна агресия в Украйна пряко засягат Африка. Например, поради прекъсвания в доставките на украинско зърно, много страни се оказаха на ръба на хранителна криза.
Лесно е да се види, че повечето от опитите на Кремъл да се сближи с Глобалния юг се обясняват със загриженост за мястото на Русия в света, а не с желанието действително да се преодолее съществуващият дисбаланс между западните и незападните страни.
Съществува ли изобщо Глобален юг?
Дълго време този израз всъщност означаваше държави, които поради бедност и слабост не могат да водят самостоятелна политика. Или с други думи страни, на които "северните" субекти могат да помогнат или да експлоатират, но които сами по себе си не могат да влияят на световните дела.
Но нещо се промени.
Концепцията за глобалния юг обединява различни страни. Да ги разглеждаме като политически и/или икономически монолит би било грубо опростяване. Но те развиват ясно съзнание за себе си като вид обединена общност. А разривът между глобалния Юг и Север стават все по-ясен.
В началото на пълномащабната военна инвазия на Русия в Украйна, западната коалиция започна да оказва натиск върху Глобалния юг, изисквайки той да се присъедини към санкциите срещу държавата-агресор. За нейна изненада много страни избраха неутралитет. Глобалният юг отказа да застане на страната на Москва или Киев, защото възприема този конфликт като конфронтация между две империи - Русия и "колективния Запад". Руската инвазия в Украйна се оказа точката, в която страните от Глобалния юг избраха да защитят националните си интереси, въпреки цената от това.
Обединявайки се на базата на такъв неутралитет, "южните" страни за първи път от много години се оказаха в позиция, в която можеха да окажат реална съпротива на господството на "великите сили". Техният аргумент е доста прост - и следователно мощен. Да, руската агресия е в нарушение на международното право. Но такова поведение като цяло е характерно за страните от "Севера" и няма нужда да се преструваме, че действията на Русия са толкова крещящо изключение.
Глобалният юг вярва, че възмущението от настоящия световен ред не оправдава руската агресия в Украйна. Африканските лидери се срещат с Путин, но призовават за прекратяване на войната в Украйна на базата на "справедливостта". Мнозина подчертават своята извънблокова позиция и желание за посредничество между Украйна и Русия. Три срещи на върха, които се проведоха в Копенхаген, Джеда и Малта, показаха интереса на "южните" страни към преговорите с Киев по мирната формула, предложена от Владимир Зеленски. (африканските страни, Индонезия, Китай, Бразилия и Саудитска Арабия се опитват да разработят своите планове за разрешаване на руско-украинската война).
Това, което е за Глобалния юг, е ръст на самосъзнанието, за Глобалния север е "криза на международните правила" и "фрагментация на света". Много бедни страни показаха ясно, че са разочаровани от съвременния световен ред, който не взема предвид техните проблеми. В контекста на променящия се формат на международно взаимодействие страните от Юга ще използват всички възможности, така наречения многовекторен подход, за да не се превърнат в губещата страна.
И особено много ще се постараят да не позволят нито на Русия, нито на западните страни да диктуват условията за тяхното развитие през 21 век.
PS. В световната история е имало само едно успешно въстание на роби. В резултат на революцията от 1791-1803 г. черните роби в Хаити успяват да извоюват независимост от Франция и да провъзгласят република. Въпреки това международната общност, преди всичко западните империи, задължава младата държава да плати непосилни репарации на бившите френски собственици на роби, което обрича Хаити на тежка съдба.
По време на революцията полският легион от френската армия, който Наполеон изпраща в Хаити, за да потуши революцията, преминава на страната на разбунтувалите се чернокожи, а Конституцията на Република Хаити не само им дава гражданство, но и законно признава белите поляци за "тъмнокожи", за да подчертае техния принос за независимостта на колонията.