Точно две седмици преди съдбовната за народа ни дата си давам сметка, че изпитвам напрежение в корема при мисълта какви чудовищни глупости ще чуя от телевизора и радиото на този ден, които добавени към активистите от социалните мрежи, за пореден път ще превърнат повода за празник в ден на тъгата.
Това коментира във "Фейсбук" Валентин Грандев.
Защо се случва това?
Какви са тези дълбоко убедени в нелогичните си твърдения хора? Ще ви дам напълно обоснован отговор. Това са хора, изпиващи сериозни неврологични промени. Още преди ковид вълната учени алармираха, че всеки трети на планетата е със сериозни ментални проблеми и трябва да се лекува. През следващите няколко години тези 33% трябва доста да са пораснали.
Съществува например синдром, който за по-лесно ще наречем „чужда ръка“. При него пациентът счита едната си ръка за чужда. Той непрекъснато се дразни от наличието ѝ, а има случаи на хора, които сами са отрязали този „чужд“ крайник. Невролозите обясняват това с промени в кортикалната карта в мозъка.
Водещ учен описва дълбоката убеденост на пациента си в разговор така: „Колко души сме в тази стая?“ / „Двама“ / „Колко ръце има в стаята?“ / „Четири“ / „Ето моите две ръце (вдига ръце доктора). Това означава, че другите две са твои! / „Не! Тази не е моя“, отговаря пациента и започва да измисля невероятни теории за това как този крайник се е появил в стаята и дълбоко вярва в това.
Съществуват много други мозъчни феномени, като например синдрома на Котар, при който страдащите са убедени, че са мъртви.
Те се хранят и правят всичко като останалите, но са убедени, че са умрели и че е нормално мъртвите да ядат и да се движат. Неврологията познава много състояния, при които хората създават собствена реалност и са дълбоко убедени в нея.
Невропластичността на мозъка позволява това на всички ни и в известна степен всички го правим: „Бие ме значи ме обича“, „Това, че пия по половин литър всеки ден не ме прави алкохолик“, „Ще гласувам за ГЕРБ, защото те вече крадоха достатъчно и ще започнат да работят за нас“…
Днес вероятно ще разберем, че Русия е убила Левски и защо ли не,
че той е създавал революционна мрежа за отпор срещу скорошното ѝ нашествие (съгласете се, че измислих чудесна нова теза за болните). След две седмици ще ни обясняват как империята е дошла да завладява славната България, макар че по подобен начин преди това е дала свободата на Гърция, Сърбия и Влашко.
После ще разберем, че сме живели добре под властта на султана и в същото време са ни освободили само финландци, власи и от две години насам украинци. Някой ще види в смелите опълченци жалки ренегати.
Ще се строят безброй нелогични тези с видими пробойни, но тези проблеми ще остават незабелязани от строящите болни хора със синдром на русофоба, които някак не забелязват липсата на смисъл, двойните стандарти и историческите неточности.
Техният страх (фобия) от Русия е достигнал клинично състояние, при което трябва да се пият сериозни лекарства, но незнайно защо вместо в психиатрията тези люде се подвизават в телевизионни студия, препредават неуравновесените си тези в мрежите, а напоследък вече и ръководят държавата ни. (Все по-често срещам хора, които се кълнат, че вече за никого няма да гласуват – явно им харесва да бъдат управлявани от психично болни.)
Нужна е сериозна здравна реформа и особено строг медицински контрол на медийно и политическо изявяващите се, за да ни останат някакви поводи за гордост и празнуване.
Четете хора, внимателно, задълбочено и критично.
Четете и се противете на глупостите, защото цялата тази медийна суматоха с лудите в студията цели да ви създаде 3-то мартенска делюзия, която да се лекува само с хапчета.