Българска делегация, в която участват всички парламентарно представени парии, пристигна в Баку за да преговаря с една от "най-демократичните" азиатски страни, за допълнителни доставки на газ и петрол. Далеч остана времето на общоевропейската идея за "Хъб" на доставките, за да се гарантира сигурността и най-ниската възможна цена за потребителите на континента. Момента не е случаен. "Дерогацията" спря на 1 март. Казана дума - хвърлен камък! Спираме да купуваме от Русия, за да не подпомагаме нейната агресия в Украйна.
Има обаче и друг фактор - депутатският рейтинга в очите на обществото стига такива низини, че блъсканицата в самолета за Баку прилича на "последен валс" на настоящия парламент. Освен това, кой парламент в света праща делегация съставена от всички партии да преговаря някъде за енергийни доставки? Депутатите са избрани за да коват закони! Те не са търговски представители.
Настоящата инициатива, която показва, че власт и опозиция се крепят взаимно, неизбежно ще се отрази на избирателната активност в следващите избори.
Информиращите ни журналисти, които се опитват да представят събитието като крачка към "спасението" на България от своеволието на Русия и несигурността на Газпром, залагат вероятно на българската къса паметност. България не е богата на енергии източници, но за сметка на това изобилства от "Спасители". Всеизвестният Кирил Петков вероятно повлиян от песента Мишо Белчев "Седем бели кораба ще срещна", договори седем танкера с втечнен газ, с 30% по-скъпи, но чухме повече че ни е спасил, отколкото "прецакал"!? Временното правителство на Гълъб Донев и то ни "спаси", като подписа съмнителен договор с "Боташ". И двата договора потънаха в разследващите комисии на парламента, чиито представители се молят по настоящем на азербайджанският диктатор Илхам Алиев.
Най-смешното или най-плачевното е, че в азерските тръби тече газ и петрол, толкова колкото Путин пожелае.