Преди дни евродепутатът Цветелина Пенкова (ПЕС) организира конференция за развитието на ядрената енергия на ниво ЕС и на ниво отделни страни. И това бе повод да посетим Брюксел. Който е бил там знае, че надписът „Европейски парламент“ на български седи най-високо на табелата на входа на парламента. Конкретен отговор защо това е така не получихме, но все пак е добре да си „най-отгоре“. Някак звучи престижно. И някак си го четем на български.
Сградата на Европейския парламент е внушителна – всъщност говорим за композиция от сгради, които са дело на различни архитекти. Сградите са си все там и все същите, но около тях има промени.
Промяната Навални
Много неща се изписаха и изговориха за смъртта на Алексей Навални. Руският опозиционер, който издъхна в колония (б.р. – рабирай руски затвор). Цветя, свещи, снимка… Има символика, но правилната дума е - признание. За делото на живота, за борбата за свобода, демокрация – колкото и да е това имагинерно като понятие, защото у нас демокрацията е едно, в Унгария, друго, в Германия трето, в Полша четвърто и т.н. Свещите изгарят, цветята умират, снимката избледнява. Но! Името Навални, надписът върху плочката… Ще бъде там завинаги. За да се помни и да не се забравя. Поне така прави демократичният свят – учи се от грешките и помни.
В сградата на ЕП постоянно има посетители, групи от различни страни, хората се интересуват. Има изложби на картини, склуптури, фотографии и т.н. И така стигаме до въпроса: Какво е това? Едни фигури, разположени в някакво пространство… Защо, кой кой е, по какъв повод…
Една снимка, една композиция, едно послание, което избира всек човек – свобода…
А само на 200 километра от нас думата свобода липсва. Липсва днес, може би утре, може би вдругиден, но все някога или когато там ще се върне. Въпросът е ние как ценим свободата си!? За Навални свободата бе едно – принципно е гадно, когато говориш в минало време, защото явно се е случило най-нормалното нещо в един живот, което е и също така неизбежно, но не искаме да си мислим и говорим за него, за Байдън свободата е друго, за нас е обикновенният ден, в който сме с близките си, за Путин свободата е може би нещо трето, за хората в Брюксел – бира и пържени картофи със сигурност са част от свободата, ротиращите се управляващи у нас и те си имат виждане за свободата. Но ние я имаме – днес и сега. Протегнете ръце и ѝ се насладете. Защото имаме въпрос: „Какво е това?“ Нека имаме и отговор: „Свобода!“ Нашата свобода!
Ето за подобни неща ни накара да се замислим една композиция от скулптури, инспирирана от една снимка, снимана в едни времена (1961 година), в които… свободата е изглеждала някак различно.
(PS: Композицията е на АННА БАУМГАРТ от Полша. Закупена чрез фондация Lokal Sztuki (Варшава) през 2009 г. Снимката, която вдъхновява работата на Баумгарт, е направена през август 1961 г. На снимката са заснети граждани на Източна Германия (или Германската демократична република), които носят само малко вещи, докато бягат към Западен Берлин.)
Отидете към основна версия
22 Март, 2024 09:05 3 808 11
Разходка в Европейския парламент! А въпросът е: Какво е това? (СНИМКИ)
Спомен за Навални и как ние ценим свободата си
Снимка: Факти.бг
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
Поставете оценка:
Оценка 2.3 от 24 гласа.