През седемдесетте години, български туристи отседнали в хотел „Глобус“ на Слънчев бряг, които се връщаха от плажа, намираха редовно куфарите си на стълбите на хотела. Явлението се дължеше на факта, че дирекцията бе настанила междувременно чужденци в техните стаи.
Днес на българския книжен пазар се появи моята книга „Билет за връщане“. Тя е сборник от разкази на различни теми резултат на преживявания, под светлината на европейските ценности.
Винаги съм сравнявал писането с рисуването. Картините, които излага художникът на своя изложба, не са едни и същи. Понякога има серии от пейзажи, посветени на определени местности – Балчик, Маслинови гори или Созопол например. Моите пътеписи и срещи също могат да бъдат определени като серии – Детство, Юношество, Париж, Съединените щати, Русия и София.
Именно в София бе издадена моята книга. По този случай аз дължа да изкажа моята благодарност на издателството „Изток-Запад“ и на неговият управител господин Козарев.
На Пабло Пикасо също му се е налагало да благодари. Правел го е винаги с рисунки. Аз ще постъпя по същия начин. Ще благодаря с това което знам да правя – с разказ.
Сборникът от разкази предложих на две издателства. На едно, чието име ще премълча и на „Изток-Запад“. Първото издателство ми изпрати обширен протокол с поетапния ред на четене, подбиране и в крайна сметка – издаване на книгите при тях. Писмото завършваше със съвета да не си правя илюзии, защото бройката за български автори е попълнена до края на годината. Ако има нещо на което съм бил винаги най-чувствителен, това е дискриминацията към българите. Било от чужденци, било от самите българи към своите сънародници.
Днес изказвам моята благодарност на господин Козарев и неговия екип, че не оставиха моят куфар с разкази на стълбите на издателство „Изток-Запад“!