Мнението е публикувано в Стратегия Синергия Сигурност
Преди 2-3 седмици писах за това, че от 17 водещи български университети, в 13 в ръководствата им ключови позиции заемат лица, свързани с „бившата” ДС и другите „бивши” силови структури. Изрично подчертах, че сред тези хора има и стойностни учени, но най-важното е, че една мрежа, пряко свързана с репресивния апарат на късния соц е нахлупила висшето образование и определя кой какъв да бъде в него, разпределя научни степени и звания, разпорежда се с кадровата политика на университетите, превзела е държавните структури, които следят за качеството и количеството на висшето образование.
Без да съм специалист в областта на медиите, мога да кажа, че картината е същата – напр. вече станаха пословични силните присъствия на силовите структури сред ключови водещи (някои от тях също видни журналисти), които силно изкривяват реалната картина в публичното и особено – в политическото пространство.
Аналогично е положението и в останалите критични сфери у нас – банките, индустрията, туризма и т.н.. Навсякъде отгоре им са се разпрострели мрежи на хора, свързани пряко или косвено с бившите служби. И чрез своите семейства, приятели, партньори тези мрежи се възпроизвеждат и дори мутират в не съвсем (или в съвсем не) демократична посока.
Аз имам приятели, при това много добри, които някога са били в ДС, така че не слагам бившите от ДС в един кюп. Но когато говорим за тези мрежи, задушаващи страната и обществото ни, има няколко причини, поради което те са вредни за България.
- Първо, окончателната победа на тези мрежи, извела ги до ключовите лостове на фактическото управление на държавата, силно дискредитира целия Преход към демокрация и подменя неговия истински смисъл като вместо Преход, той се превръща в Преврат – тих и нелеп, абсурден, парадоксален преврат, при който демократична България се управлява от антидемократични мрежи, обвързани с висшата номенклатура и нейния репресивен апарат.
- Второ, тези мрежи очевидно и очевадно, агресивно и неподлежащо на обжалване отделят България от другите бивши централно-европейски социалистически държави и я доближават твърде злокачествено до другите бивши източно-европейски, а всъщност постсъветски държави – защото за разлика от централно-европейските, в източно-европейските навсякъде са на власт във водещите области на стопанския, финансовия, културния и научен живот именно аналогични мрежи на бившите висши номенклатури и репресивни служби.
- Трето, тези мрежи действат като правило с нелегитимни, недемократични, ориенталски, шуробаджаначески, непотистки, корупционни методи, като използват слабостите на демокрацията (на формалната демокрация) и я подменят със свои правила, свои начини на възпроизвеждане и взаимодействие, с което още повече я деморализират, изпразват от съдържание и обезценяват – защото са антидемократични по същност, антиевропейски по „ценности”, антимодерни по практики и антинормални по манталитет.
- И четвърто, тези мрежи нанасят непоправими вреди на младите и амбициозните, знаещите и можещите, талантливите и трудолюбивите българи, защото не се опират на тях, а на своите и на себеподобните деца и протежета, слуги и слагачи, оръжиеносци и партньори, подставени лица и любовници, душеприказчици и одописци – на тях те дават шансове, кариери, връзки, пари, позиции, предимства и привилегии, мотивация и закрилящи опеки и чадъри. С което брутално изкривяват реалната конкуренция, пазара на идеи и способности, възможностите за реализация в страната ни.
Огромното мнозинство от българите – сами и най-вече чрез своите деца са се сблъсквали с тези мрежи и са разбирали в пълна безпомощност, че макар и това да са мрежи, сблъсъкът с тях е като с непробиваема стена, допирът до която оставя много синини и горчивини, както и усещане, че народът ни е прецакан, надхитрен, излъган и измамен – да живее не в своята, не в нашата, а в тяхната демокрация – в безвъзвратно подменената „ДС-демокрация”...
Едва ли в началото на Прехода ние, тези които изведохме хората на улиците и им обещавахме реална, истинска, справедлива и гарантираща сигурност демокрация сме си представяли и в най-мрачните си опасения, че България ще стигне дотук. И щом сме го допуснали, очевидно също носим вина за откраднатия Преход – за Прехода, оказал се на практика най-обикновено и необичайно успешно активно мероприятие...