След броени дни предстоят изборите „2 в 1“ – за членове на Европейския парламент и поредния предсрочен парламентарен вот в страната. По време на кампанията зачестиха медийните репортажи за акции на органите на МВР по сигнали за купен и контролиран вот. На 3 юни вътрешният министър обяви, че към този момент сигналите за изборни нарушения, получени от МВР, са 213 и са образувани 80 досъдебни производства. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда (ИРПС).
- Г-жо Лазарова, как да разбираме това, че МВР „респектира“ местата, които медиите показват като възможен обект за купуване на гласове…
- Ако се върнем към изборите от април 2021 г., от Института за развитие на публичната среда (ИРПС) тогава представихме най-уязвимитe към изборни нарушения места в страната. Опитахме се да насочим вниманието на отговорните институции, медиите и гражданските активисти към онези секции, в които между 2013 – 2017 г. е имало сериозни и устойчиви отклонения от резултатите в населените места и райони. След въвеждането на машинното гласуване имаше редица твърдения, че гласуването под натиск и манипулираният вот ще намалеят. Не стана. Оказа се, че в голяма степен местата с отклоняващо се поведение на избирателите и тогава останаха същите.
- Какво показва нетипичното поведение на избирателите?
- Преди изборите „2 в 1“, които ще се проведат на 9 юни, е добре да погледнем поведението на избирателите в секции със сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и изборни райони. В края на 2022 г. Изборният кодекс отново бе променен и върна “смесеното” гласуване в секциите. Така през април 2023 г. избирателите можеха да гласуват с машина или с хартия, точно както и през април 2021 г. Тогава проверихме дали има секции с отклоняващо се изборно поведение и през двете кампании. А целта ни остава същата – да се фокусират институционалните усилия в онези точки от страната, където политическото участие на гражданите вероятно се подлага на натиск.
- Вече можем да говорим за рискови секции? Къде са, колко са…
- Анализът ни показва, че в общо 827 секции на двата избора се показват сериозни отклонения от общите резултати в съответните населени места и райони. На парламентарните избори през април 2021 г. в тях са подадени общо 186 515 гласа. През 2023 г. гласувалите в рисковите секции са общо 143 724. Най-много са рисковите секции в район Хасково – 81, следвани от Шумен - 64, и Бургас – 60.
- Гласуването в тях как променя вота…
- Нашите анализи показват, че избирателната тежест на гласовете в секциите с отклоняващо се поведение на избирателите възлиза на между 5%-10% за всеки от парламентарните избори след 2013 г. Това не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. В някои случаи за отклоняващото се изборно поведение в секциите има рационални обяснения. Хората в малки населени места и хомогенни общности могат да гласуват по лични предпочитания – например за кандидат, който е от района или от етническата група, който има професионална репутация и т.н. Но отклоненията в изборното поведение могат да се дължат и на сериозни нарушения – било то контрол над избирателите и корпоративен вот, административен натиск и други. Именно затова цялостна оценка на манипулирания вот за всеки район трябва да включва в себе си и многофакторен анализ.
- И какви мерки може да се вземат?
- Има различни начини за ограничаване на мрежите за натиск над избирателите. Те включват преки и краткосрочни мерки, насочени към противодействието на контролирания вот, и дългосрочни политики, целящи подобряване на условията в рисковите за изборния процес райони.
Първата група мерки включва задължително действия от страна на МВР като концентриране на неговите усилия в идентифицираните рискови точки, обмен на служителите, провеждане на акции и разследвания и т.н. В допълнение, улесненото сътрудничество между гражданските организации и органите на реда може да допринесе за подаване на информация от избиратели, които се притесняват да сигнализират МВР в малките населени места. От изключителна важност в тази област е и последващата ефективна работа на съдебните органи при разглеждането на делата, свързани с нарушаването на политическите права на гражданите.
Втората група мерки е дългосрочна и изисква взаимодействие между работа на институциите по отношение на съществените проблеми по места. Необходима е воля от страна на партиите, които да имат постоянен интерес към проблемите на местните общности, които гласуват за техните кандидати. Пълноценното включване на професионалисти от уязвимите общности в работата на политическите формации също е част от дългосрочните решения насочени към честността на изборния процес.