Видинският митрополит Даниил беше избран за нов български патриарх с гласовете на 69 делегати. Врачанският митрополит Григорий получи 66. Три бюлетини бяха недействителни. Изборът продължи три часа и в него участваха 138 делегати на Патриаршеския избирателен събор. Какво да очакваме… Пред ФАКТИ говори богословът д-р Климент Христов.
- Г-н Христов, да ни е честит новият български патриарх Даниил. Какво очаквате от него?
- Всъщност, църквата е носител и пазител на вярата и ценности, на традиции и устойчивост и в това отношение очакванията за някакви драстични промени не са оправдани – тя да бъде някак „модерна“, те не отговарят на същността на църквата.
Изключително важно е да се пазят и издигат вярата, надеждата, любовта, разбирателството, защото в нашето общество се вижда, че хората роптаят и недоволстват именно заради липсата на ценности, занемаряването и пренебрегването им, усещането за несправедливост.
Видимо по всяко време има необходимост от морал, от ценности, от вяра.
И ние – хората, не преставаме да ги търсим. Църквата е и обединител, именно чрез вярата и ценностите. Чрез тях тя е пазител и на мира в едно общество. Именно на църквата можем да се уповаваме за мирно, човеколюбиво решение там, където човеците не намираме достатъчно смирение. Днес повече от всякога диалогът трябва да бъде насърчаван.
- Какво наследява новият патриарх Даниил от предшественика му Неофит?
- Назад във времето при възстановяването на Българската патриаршия през 1953 година, говорим за период, в който религията е била определяна като официален противник. Основната цел на патриарсите Кирил и Максим е била да запазят каквото е възможно в църквата в рамките на тази държава. Тяхната цел е била да запазят самата църква. Не просто духовенството, но и вярващите. След това на дядо Максим му се наложи да започне прехода, когато църквата ни преживя своето разделение. Това беше много сериозен проблем, защото времето на разделението внесе много голям смут и ѝ попречи в опита да се възстанови по-бързо от тоталитарния период. Патриарх Максим успя да премине и през този етап, а след него патриарх Неофит със своето търпение, кротост и смирение даде пример за умиротворение. Сега патриарх Даниил наследява една църква, която преодоля тези предизвикателства. Пред него остават други предизвикателства, които са свързани в много по-голяма степен с разгръщане и възстановяване дейността на църквата към самите вярващите, към много по-голямата част от народа.
- А това, че беше избран с минимална разлика пред Григорий, говори ли, че е имало двама достойни, или е имало и сблъсък на лобита в Светия синод?
- Няма как да сравняваме избора в църквата с това, което срещаме в политиката – сблъсък на лобита, на интереси, на изявени противоборства. Не бих казал, че има лобита в Светия синод. Там има взаимоотношения, които се дължат на нещо съвсем различно. Например, много от духовниците имат общо „потекло“, защото може да имат общ духовен баща, общ духовен старец, когато са ставали монаси. Дядо Григорий Врачански и дядо Даниил Видински, които бяха двама от тримата предложени за избора на патриарх, са духовни братя под крилото на покойния Неврокопски митрополит Натанаил.
В крайна сметка тримата кандидати бяха определени - както се полага със съответното мнозинство, от Светия синод.
Това, което трябва да се отбележи, е, че отликата с политиката е, че изборът в църквата върви в съвсем друга посока. В политиката се търси лидер, някакъв водач, но с условието, че водачът в политическата обстановка е временен, тоест той е обвързан с това дали ще бъде преизбран, има някакъв мандат и ще работи определен период от време. При църковния избор се търси нещо съвсем различно. Изборът е окончателен. Един митрополит се избира до живот. Един патриарх също се избира до живот, докато почине. От тази гледна точка в църквата изборът има различно измерение и винаги се търси консенсусна фигура. Това се дължи на още една причина - като учение, като ценности църквата се стреми към мир генерално, а чрез този мир човекът да израства за спасение, да става по-добър.
Така че Светият синод търси най-консенсусната фигура, тоест, човекът, който най-много хора приемат за най-консенсусен в най-широк смисъл, с когото ще вървят по дълъг път и ще работят диалогично.
И това е така, защото патриархът не се различава от другите митрополити. Митрополитът в България е административна длъжност, а духовната степен е епископ. Всички митрополити са епископи. Има епископи, които нямат административна област, а управляват даден манастир или са помощници на някой владика. Митрополитите са епископи, които вече управляват административна област – епархията си. Така че патриархът е пръв сред равни, защото той е председател на Светия синод и Софийски митрополит, но има същите права както и другите митрополити.
Той, разбира се, е и външен представител на църквата. Подчертавам за широката публика, че патриархът не може да се меси в работата на митрополитите в техните епархии. Там те са самостоятелни. Така че при избора на патриарх се търси консенсусна фигура, с която ще се работи най-добре, защото целта на църквата е да търси мир. А решенията на Светия синод се взимат на съвещания и с гласуване при мнозинство.
Това, че патриарх Даниил бе избран с 3-4 гласа разлика, говори, че е имало сериозен избор между двама кандидати с високи качества и достойни да бъдат първи сред равни. Важно е и това, че никой не оспорва избора под каквато и да е форма, както се е случвало преди. Това още веднъж потвърждава гореказаното, че църквата ни на институционално ниво е стабилна.
Важно е сега да дадем време на новия патриарх, защото някои хора побързаха да изразят съмнения и притеснения. Но неговият път до момента е на безукорен монах. Просто нека да му дадем време – досега той е бил местен владика, свързан главно със своята епархия в Северозападна България. От тук нататък цялото общество и медии ще следят всяко негово действие зорко. Но той трябва поне да се запознае с хората и обстановката в новата си епархия.
В края да кажем, че вероятно изборът на патриарх Даниил е бил за много хора неочакван, но според църковното учение това не е само човешки избор, а избор свише.
Патриарх Даниил наследява кротостта и смирението на покойния дядо Неофит и вече даде заявка да продължи в този дух, като първите му думи преди Божествената света литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ бяха, че ще търси съгласие и единение в своето служение. Вярвам, че с Божията помощ именно тази цел ще бъде постигната за цялото ни общество.