Случаят „Макрон“ се превърна в заплаха за етническия и социален мир на Франция. След като на европейските и на първия тур на парламентарните избори неговата партия буквално се стопи. След като призна с половин уста, че е чул гневът на обществото и без предупреждение разпусна парламента, той се оправда като каза, че по този начин дава думата на народа.
Това коментира във "Фейсбук" Божидар Чеков.
Пред възможността „Националният сбор“ за трети пореден път да спечели изборите, Макрон протегна ръка на измисления за случая „Народен фронт“, с което показа, че не се интересува изобщо от „думата на народа“, а само и единствено властта, която конституцията му дава. Действията на Макрон, почиващи върху и стахът от многомилионната вълната на партията на Льо Пен – Бардела стреснаха Европа. „Народния фронт“ спечели втория тук на парламентарните изори, благодарение на злият гений на френският президент, който тласна Франция в неизвестността. Старата европейска демокрация осъмна неуправляема.
Първата даденост беше, че никоя партия, освен „Националния сбор“ на Жордан Бардела и Марин льо Пен не можеше да състави правителство. За да има абсолютно мнозинство бяха необходими 289 народни представители. Първоначално проучванията даваха около възможни 300 за „Националния сбор“.
Тогава паниката в Елисейския дворец роди злокобната идея, да се протегне ръка на скалъпената левица, чрез йезуитските вратички на системата. Във френската избирателна система, получилите повече от 12,5% в първия тур могат да се явят на втория тур. Партията на Макрон „Ренесанс“ спешно се споразумя с „Народния фронт“ в секциите с „триъгълници“ т.е. трима кандидати, да се приложи взаимно отстъпване между втория и третия. По този начин само един представител на „Левицата“ или на „Ренесанс“ да се противопостави на „Крайната десница“, разчитайки на сбора на двете политически групировки.
Никой не обърна внимание на факта, че вертикалната намеса на политическите централи омаловажава суверенната воля на избирателят, след като му препоръчва за кой да гласува. Важното беше да се издигне бариера срещу националистите.
Успоредно с „техническото“ изкривяване на правото на свободен избор пипалата на Макрон в държавните медии се обединиха с крайно левите интелектуалци и заедно започнаха кампания срещу крайно десният „фашизъм“. Цялата тази смес от омраза и страх остана сляпа пред похищенията върху еврейски училища, студенти с еврейско изповедание и драскането на пречупени кръстове по вратите на домовете им.
Журналисти подложиха кандидатите от „Националния сбор“ на „стрес тестове“ и пред лаконичните им отговори ги определиха за некомпетентни и неспособни да управляват държавата!? Редица медии забравиха, че основната им е задача е да информират обективно, а не да взимат страна. Освен това, никъде в света няма парламент съставен само от професори и адвокати.
Депутатите са преди всичко „народни представители“, избрани от народа, а не от журналистите. Какво значим „фашизъм“ днес във Франция и в Европа, след като партията на Джорджия Мелони е „фашистка“? Волята на французите да живеят в мирна и подредена държава, може ми да бъде определено като фашизъм?
Какво общо има спирането на масивната африканска емиграция с Хитлер? Да престане грубото отношение към жените по улиците и в градския транспорт? Според официалната статистика, 118 000 са случаите на насилие и изнасилване за една година. Последната жертва е 15 годишна украинка, а извършителят е тунизийски нелегален емигрант. Явно горкото момиче не е знаело, че Париж не е Варна.
Писатели, политолози и хора на изкуството се обединиха в заклеймяване на десницата. Спортисти с африкански корени се намесиха активно с препоръки да се гласува в полза на „“Левицата“. Световно известния М'Бапе, чиито милиони са на сянка в Дубай, също изказа тревогата си пред заплахата Льо Пен.
Неокомунистите, на които Макрон подаде ръка, сочат Жордан Бардела, за наследник на маршал Петен, защото бил взел страната на Путин. Твърдение за което няма никакво доказателство, освен ясната позиция на „Националния сбор“ за ненамеса в конфликта. Същите тези комунисти, със жълто около устата, съзнателно пропускат договора подписан от Рибентроп – Молотов в Москва, в който Хитлер и Сталин се споразумяват да си поделят Източна Европа.
Заслуга или виновност е постижението на Макрон да разедини френското общество както никога до сега? Символ на политическата безизходица е съставянето на правителство от противоположни и несъвместими програми на различните „победители“. Хората на „Ренесанс“ например, които дадоха рамо на „Зелените“ в изборната надпревара, ще трябва да управляват заедно. Първите се гордеят със строежа на нови атомни реактори, докато другите са се зарекли да ги спрат!?
Според конституцията пъстроцветният парламент, който излезе от урните не може да бъде разпуснат в следващите 12 месеца. Страната е блокирана.
Кой и как ще обясни очевидната липса на разум в действията на Макрон? Той човекът който в продължение на седем години се посвети на борбата на двуполюсния модел „Левица-Десница“, накрая взе страна в полза на „Крайната антикапиталистическа левица“. Всичко друго, реши той но не - „Националния сбор“! И за нещастие успя.
В последния брой на седмичника Express, един от най-авторитетните му поддръжници икономиста Ален Минк стига до заключението, че Макрон е увреден психологично и че страда от патологичен нарцисизъм.
Какъв е резултата в края на краищата от безумната политика на един влюбен в себе си човек?
На дни от Олимпийските игри, туристи масово анулират резервациите си. Ресторанти и хотели са полупразни. Air France отчита загуби защото клиантелата пътуваща към Париж значително намаляла.
Флорентинският философ Николо Макиавели дава смразяваща дефиниция за хората готови на всичко за да останат на власт. „Лъжата, подлостта и дори жестокостта са добри, когато са необходими за укрепването на властта!“