Опит за атентат срещу кандидата на републиканците за президент на САЩ Доналд Тръмп беше извършен по време на предизборно събитие в щата Пенсилвания в края на миналата седмица. Тръмп бе ранен в дясното ухо, а стрелецът Томас Матю Крукс (на 20 г. ) бе убит от спецслбужбите. Какво минава през главата на човек, който е решен да убива... Пред ФАКТИ говори психатърът д-р Васил Урумов.
- Д-р Урумов, какъв е профилът на човек, който готви атентат срешу кандидат президент. Визирам, разбра се, покушението срещу Доналд Тръмп?
- Може би пръвата дума, която ми идва в съзнанието, не само за дадения случай, а като цяло за подобен тип атентати, е „фанатик“. Тук не е задължително да бъде религиозен фанатик по типа „камиказдзе, самоубиец с бомба“, в някаква степен има политически и социални фанатици. Всъщност,
в последните години и в България много отчетливо се наблюдава тази политическа поляризация до степен на фанатизъм, който се проявява при последните избори.
Много често при фанатичните индивиди е нарушена личностовата структура и е налице влошен стил на функциониране. Това често са хора с личностови разстройства, които имат граничен или психотичен стил на функциониране. Това ще рече, че при тях често има не само нарушени отношения с околните, непълноценен контрол върху импуслите и неадекватност на емоционалния отговор и реакции, но също и нарушено/затруднено възприятие за реалността, като тя не може да бъде пъноценно или адекватно „разтълкувана“. Може неутрални събития да бъдат възприемани като „знаци“, които имат специфично значение, насочени само към тях.
От това може да произхожда една своеобразна себеотносност и сензитивност, която да дава път за прояви на параноя или на усещане за особена мисия в живота.
Такъв тип хора могат да видят някакво специално послание, „закодирано“ в най-обикновен текст, дума, усмивка. Тези индивиди често имат и черно/бяло мислене, тоест, те не могат адекватно да разграничат нюансите, а виждат събития и хора само като добри/лоши. Още по-често това прераства в „аз съм изцяло добър, онзи е изцяло лош и ми е враг“. От там произхождат и много конфликти и неприятности в живота им и на тези около тях.
- Какви мисли минават през главата на такъв човек?
- Сигурно е много трудно и хаотично да си с подобен тип мислене и възприятие на реалността. Вероятно много често тези хора виждат ежедневни, обикновени за нас събития като заплахи за тях. Със сигурност, тръгвайки да действа по плана си, Т.М.К. е знаел, че няма да се върне жив от там, без значение какво ще се случи.
Това изисква една много силна убеденост, вероятно до степен близка на налудност, в собствената си правота и „мисия“.
Това често го виждаме в много силно религиозни затворени общества и секти, където има един лидер, на когото останалите последователи са сляпо и безрезервно подчинени. В такива групи липсва критично мислене, има само налудна вяра и убеденост в правотата на всичко, което им се казва. Те често възприемат техния „водач“ като безгрешно божество, идеализират го. Това отново е признак на разцепването - виждане на обектите само в черно/бяло.
- Съученици го описват като самотник, който бил тормозен в чулилище...
- Може да е бил тормозен в училище и затова да е бил самотник, а е вероятно да е бил самотник и затова да е бил тормозен от останалите. Няма достатъчно информация на този етап, но към момента няма данни да е бил регистритан с психично заболяване. Понякога - в зависимост от средата, човек дори и да има психично заболяване диагностицирането му може да се забави вследстие на неглижиране от негова страна и от страна на близките му или заради стигмата, поради която такъв тип „особеност“ се опитва да се прикрие от семейството и да не се говори за нея. Това се случва особено често в по-малките градове и села, където хората се познават.
Има болни хора, които не са лекувани с години, защото те или семейството ги е срам да се консултират с психиатър.
Много често точно поради тази „самотност“ има и сериозно нарушение в социалните умения. Такива хора по-трудно могат да изразяват адекватно и да преработват емоциите си, особено негативните емоции като гняв, срам, тъга, вина. По този начин те могат да реагират опасно и деструктивно. Много често момичетата насочват тези силни емоции и фрустрации към себе си - автоагресия под формата на самонараняване, унижаване, попадайки в опаси ситуации. Момчетата по-често насочват агресията навън, към другите. Тази агресия може да бъде както вербална, така и физическа. Както към хора, така и към предмети.
- Ще убия човек, ще стана известен. Това мотив ли е?
- Да, както виждаме - мотив е. Избрал е „правилен“ човек - например бивш президент, и стана известен. Съмнявам се, че това е била основната му цел. Към момента обаче нямаме много информация.
- Ако ме убият, пак ще стана известен. Това осмисляне на живота ли е?
- Не съм сигурен, че известността е движещата сила тук. Да, определено при фанатичните индивиди в някаква степен има свръхразвит нарцисизъм и мегаломания, но според мен, колкото и силно да му е била нарушена проверката на реалността, няма как той да си е мислел, че ще излезе жив от тази ситуация. Така че, това „ако“ според мен е излишно. Предполагам, че той е встъпил в действие с ясната представа, че ще бъде убит. Точно както са правили пилотите камикадзе или атентаторите-самоубийци.
- Човек на 20 години колко е стабилен психически? Може ли да му е повлияно?
- Юношите и до някаква степен младежите могат да се определят като "по-нестабилни психически" поради простата анатомична особеност, че нашият мозък - в частност префронталният кортекс, продължава да се развива до около 25-26 годишна възраст. Това са дяловете, които отговарят за висшите екзекутивни функции - контрол върху импулсите, емоциите, планиране и организиране и др. Тоест, виждаме едно голямо разминаване между 18 години - законово определената възраст на пълнолетие и пълна дееспособност в повечето държави, и реалната възраст на приключване на развититето на индивида, определена от биологията.
Младите хора могат да бъдат по-лесно внушаеми и да се поддават на манипулация.
При тях може да не е толкова добре развита способността за критично мислене и рационален анализ. Това се наблюдава особено в последните години, когато информацията се черпи от интернет без да се проверява достоверността на източниците. Това, апропо, се случва не само при младите, а и при много други хора. Там обаче е въпрос на „виртуална грамотност“.
Друг фактор, който е много характерен за американското общество и култура, е отношението им към огнестрелните оръжия.
От 8 до 18 годишна възраст съм израснал в САЩ и това винаги ми е правило впечатление, просто защото в Бълагрия (и Европа), за щастие, не е така. Тяхното отношение към оръжията е малко като нашето отношение към варенето и пиенето на ракия - културална особеност, която не всички разбират и оценяват. Много често и в двата случая, особено в малките градове, децата са „закърмени“ с оръжия/алкохол и за тях това не е нещо странно, страшно или необичайно. Това по-либерално отношение, ако излезе извън граници, впоследствие може да доведе до силно отрицателни резултати. Това е видно в България в провинциалните градове, където има голям проблем при младите със злоупотреба с алкохол, както и развитие на зависимост. В Щатите това се вижда от статистиката за стрелби в техните училища и университети. Това стана като тяхна много отрицателна „запазена марка“. Има данни за 84 случая на стрелби от 2000-2009 год; 256 стрелби от 2010-2019 и 199 стрелби от 2020 към момента. А сме едва средата на 2024 година! Ако правилно съм го сметнал, това се равнява на 1 подобен инцидент на седмица.
- Кое е критичното звено в мисленето, което отговаря на въпроса: "Ще мога ли да го направя?"
- Според мен тук е комбинация от няколко фактора, които създават предпостваки за „перфектната буря“. Имаме млад, уязвим човек, който вероятно е имал проблеми със социализацията, бил е тормозен в училище – както казват, което е довело до силна фрустрация и чувства на гняв. Наред с тази социална изолация имаме и вероятно неадекватна възможност за преработване на негативните емоции и ниска подкрепа от околните. Това е силно взривоопасна комбинация. Добавяме и огнестрелно оръжие, което се намира в дома на атентатора, и получаваме сюжет за холивудски филм или поне за евтина драма, в която се превърнаха не само американската, но и нашата политическа сцена. Изборите ни/им се превърнаха в евтин цирк. Това просто е черешката на тортата за американците. А при нас - при нас май преобладават черешките, но без торта.