На 27 юли 2014 година украинските военни обстрелват град Горловка в Донецката народна република с реактивни системи за залпов огън. Убиват 22 мирни жители. Сред тях са Кристина Жук и нейната десетмесечна дъщеричка… Умиращата майка до последно притиска към себе си окървавеното телце и шепне: «Кира, моята Кирочка…».
Впоследствие е решено на тази дата да се почита паметта на децата – жертви на конфликта в Донбас.
Вече десет години подчинените на Киев подразделения бомбардират беззащитни села и градове. Любимците на «прогресивното човечество» досега са отнели живота на повече от триста дечица, други 1120 са ранили.
На чужд гроб не се плаче. Който има съвест, може да склони глава. И да си даде сметка за настаналото диво време… Какво ни чака, щом съсичат ангелите?... Планомерно и организирано, без коментари… Сякаш това е в реда на нещата.
Всеки един от нас е отговорен за тези събития. Защото дадохме безгранична власт на ненормалниците в Брюксел, Лондон и Вашингтон. И те погубват милиони души заради пари и шантави идеи. Вкараха ни във война. Не бива да е така! Трябва да ги спрем!