Адвокат Екимджиев пред ФАКТИ: Готов съм да се обзаложа, че Сарафов ще бъде избран за главен прокурор

Решението на Конституционният съд относно промените в Конституцията, които бяха приети, продължава да е много коментирана тема. Имаме ли "двоен стандарт“, който беше приложен по отношение на съдебната власт, а от друга страна спрямо президентската институция… Пред ФАКТИ по темата говори адвокат Михаил Екимджиев.


- Адвокат Екимджиев, какво ще произтече от решението на Конституционния съд. За каква съдебна реформа можем да говорим…
- Съдебната реформа беше мъртво родена още от декември миналата година, когато бе приета шестата поправка в Конституцията. Още тогава бе ясно, че основната цел на Борисов и Пеевски - като съинициатори на тази фиктивна и илюзорна конституционна поправка, е да запазят кадрите си в ръководствата на съдебната системата, в прокуратурата, в регулаторите, в които са инвестирали години наред. Това са хора, които им се отплащат безропотно. Визирам специално разпоредби и текстове от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, които изрично прогласяваха, че съставите на ВСС, на КПКОНПИ остават непроменени поне още шест месеца, докато се очаква да бъдат приети промените в Закона за съдебната власт, а до 9 месеца да бъдат избрани и новите членове на ВСС. Още тогава стана ясно, защото всички знаем следното - когато става въпрос за промени в закон, те могат да се направят не за шест месеца, а за шест минути буквално. За толкова се пробутват лобистки и прокорупционни текстове - най-често между първо и второ четене. Тогава, Бог знае защо, им трябваха шест месеца за промени в Закона за съдебната власт и девет месеца за избора на нови членове на ВСС. Още тогава стана ясно, че е много важно за мнозинството, подкрепило това изменение и допълнение на Конституцията, в тези 6, респективно 9 месеца да не се случи нищо съществено. Така няма да има някакви пропуквания и сътресения, щото хората на Борисов и Пеевски да вземат да се притеснят, че може да бъдат елиминирани. Просто всичко трябваше да е под техен контрол. Както видяхме, те можаха да свалят Иван Гешев за няколко дни, но всичко трябваше да зависи от тях. Искат да определят председателя на Върховния административен съд, да определят кой ще бъде новият главен прокурор. Мога да се обзаложа, че това ще бъде Борислов Сарафов и така нататък. Така че още тогава беше ясно, че това забавяне има някаква скрита цел. Вече стана ясно каква е скритата цел за тези шест месеца. Когато изтекоха тези 6 месеца, същите тези хора задвижиха своите „троянски коне“ в Конституционния съд. Сега, с това злополучно решение на КС, беше допогребана мъртво родената съдебната реформа.

- Къде беше Христо Иванов тогава в цялата тази схема?
- Аз не харесвам позицията на Христо Иванов и на ПП в цялата тази схема. Но Христо Иванов, като че ли май нямаше голям избор освен отново да повярва - както го направи през 2015 година, но и тогава му подложиха динена кора, че този път може да се случи съдебна реформа.

- През 2015-а Христо Иванов беше министър на правосъдието?
- Христо Иванов тогава стана министър, за да може в това си качество да се опита да прокара същите тези идеи - за повече силна съдебната система, за независима съдебна система и т.н.

Без силна съдебна система битка с корупцията не може да се води.

Това е априори ясно. Това, което се случи сега, мога да го обобщя с едно изречение - поредна победа на здравите сили срещу здравия разум.

- Защо толкова много се забави Конституционният съд с решението?
- Забавиха се, според мен, толкова много заради някакви пазарлъци, защото те имат ресурс, за да черпят облаги в институционален и в личен план. Имало е някакво наддаване за конкретни съдии, за конкретни гласове, за конкретни кворуми. Аз си мисля, че не е случайно това, че се разделиха 6 на 6 по въпроса за служебното правителство и правомощията на президента.

- Но така оставиха президента да работи по „домовата книга“.
- Първо е това, но тук има една тънкост. Ако бяха обявили тези промени за противоконституционни – примерно гласуване 7:5, ако ги бяха отменили промените, това означаваше, че никога този въпрос не може да бъде поставен от никого пред Конституционния съд. А сега няма решение…

Това означава, че президентът буквално днес може да седне и да напише, или някой друг, ново искане, но с леки изменения на нюансите в аргументацията.

И така въпросът отново може да бъде поставен. Ако от мен зависеше, аз бих поискал позиция от всички членове на Конституционния съд да се произнесат по един процедурен въпрос. А именно - допустимо ли е Десислава Атанасова, която активно е участвала в приемането на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, да участва в решението на Конституционния съд и да гласува. Това, само по себе си, не отговаря на базисни правни стандарти за независимост и безпристрастност на всеки съдия, камо ли в Конституционния съд, който във върховна степен трябва да отговаря на тези стандарти. Ето това е резултатът от пазарлъка. Така президентът от една страна ще продължи да работи по „домовата книга“, както казахте, но от друга страна му се дава възможност да повтори това искане, когато сметне за подходящо. А при малко по-различна политическа конюнктура, нашите мажоретки с тоги в Конституционния съд могат да си променят мнението.

- Повече политика или право видяхме в тези решения на Конституционния съд?
- Не виждам право, не виждам морал. Виждам решения по целесъобразност и прокарването на някакви лични, съсловни частни интереси. То политическите интереси и те са частни, а всичко това няма връзка с обществения интерес и с принципите на правото. Ще се върна назад във времето през 2003 година, когато друг състав на Конституционния съд прие това безумно решение №3 по инициатива на Никола Филчев. С него тогава бе бетонирана съдебната система, след като се прие, че може съществени промени в Конституцията да се правят само от Велико народно събрание. Сега си мислех, че Коституционният съд е еволюирал в разбиранията си и е готов да превъзмогне тази стигма, която ни закотвя някъде в края на миналия век в онези тоталитарни юридически догми, а сега допълнително ни закотвиха на това дъно. Дори и Вие – като журналист, ще го разберете, въпреки че не сте юридически обременен, че Конституцията е преди всичко жив организъм и инструмент, с който хората могат да направят живота си по-добър спрямо съвременните условия.

А при нас доминира разбирането, че Конституцията е някаква „свещена крава“,

че тя задължително трябва да мирише на мухъл, на нафталин, на формалин. Това се прави през решенията на Конституционния съд и точно те спъват нашето развитие. Ясно е, че животът ни може да бъде подобрен само чрез по-независима и по-силна съдебна система, която да сведе корупцията до някакви приемливи за европейска страна граници и да направи качеството ни на живот и самочувствието ни по-добри. Сега ни мачка разбирането, че държавата не е почтена, не е честна спрямо хората, че позволява да ни крадат нас нашите избраници. Благодарение на тази корумпирана прокуратура и този неефективен съд сега отново се разминахме с това решение.
Също така срамът на Конституционния съд си личи от бракониерския начин, по който решението му беше оповестено - в петък следобед, в последния работен ден от последната седмица на юли, така че да стигне до възможно най-малко хора и конституционните съдии да си спестят критиката и неудобните въпроси. Европейската практика е точно обратната - цели се максимално разгласяване и разясняване на сложната конституционна материя.