Коментар на Паулина Шишкова
У нас често се чуват изразите „завладяната от мафията държава“, „докато в другите държави има мафия, в България мафията си има държава”. Придобилите широка популярност изрази обаче не са точни. Държавата ни не се е сляла с ЕДНА мафия. Наблюденията ми през последните години ме накараха да видя друго в нашата действителност. В малката ни държавичка има не една и не две, а неограничен брой малки образованийки, които, като че ли, се доближават до представите ни за мафия. Те са разпръснати в цялата родина, във всички сектори на обществото и държавния апарат. Българският народ обича да се обединява, макар да се шегува с лозунга на сградата на Народното събрание „обединението прави силата“. Тъкмо напротив – обединява се в някаква единица със своя структура, организация, дисциплина и ръководство, за да преследва своите конкретни цели – най-често от материален характер. Обединенията се подчиняват на свои правила, устави и нямат нищо общо с правната уредба на държавата. Те преследват само своите интереси, които се различават от тези на другите граждани. Някои от тях са видими и дори известни. Това са политическите партии, сдруженията с идеална цел, търговските дружества, религиозните общности и други. Те съществуват формално и легитимно (поне отвън). Какви са плановете и действителните цели, които преследват вътре, остава неизвестно за обществеността, още повече че те не допускат кухнята им да стане достояние на обществото.
Някои от обединенията са нови, а други съществуват от времето на социализма (заедно с материалната база и персоналния субстрат), макар да са променили целите и замисъла си. Обединенията са затворени общества, но поддържат връзки с другите елементи на социалната система и преди всичко с държавния апарат. Имат свой план, съгласно който внедряват свои членове в обществената и държавната система. Те служат за кадрова база на държавата и попълват институциите с чиновници. Затова у нас за всеки новоназначен се знае на кого е човек, т.е. от коя групировка се е пръкнал.
Улесняват и законодателството, което държи на това, всички държавни постове да се заемат само от излъчени от формалните обединения хора. Обединенията създават или внедряват своите хора в университети, научни центрове, изследователски лаборатории, в БАН, адвокатски съвети, съдийски организации и т.н. и задвижват машините за назначаване, обучаване и издигане на кадри. Те създават правилата и изискванията за кариерното им развитие. Последното трябва да е съобразено със спецификата и възможностите на членовете на групировката. Така мини първичното обединение, вмъквайки се и установявайки се в държавна, международна, неправителствена структура, модифицира законовите изисквания с правилници, стандарти, модели, които отчитат индивидуалните способности на своите хора с цел те да заемат съответните позиции, да инкасират държавните средства и да мобилизират общественото пространство. Тези общности са гъвкави и приспособими, лесно сменят целите си, ако има промяна във външните и най-вече в международните фактори. Те определят своите правомощия и обуславят промяната на законите. Така например, ако за определено място се изисква образование или дългогодишен стаж, те подготвят хората си за това с дипломи, специализации, а ако не могат да го постигнат, активно се намесват в дейността на парламента и го принуждават да промени законите и да премахне изискванията за квалификация. Така в течение на 34 години се променяха правилата за висшето образование, за програмите на университетите, за разширяване на тяхната автономия, за децентрализирано избиране на доценти и професори от съвети, чиито членове се посочваха със съгласието на избираните. Така израснаха цели родови кланове професори, член – кореспонденти, академици, съдии, прокурори, адвокати, хирурзи и началници на отделения и болници, депутати, журналисти, артисти, телевизионни водещи. Обединени в съюзи, сдружения, професионални органзации те създадоха регламент, който е изцяло в тяхна полза, а не в полза на останалите граждани. Те си определиха възнаграждения, цени, право на достъп и се обособиха в затворени организации, в които влизат само близки и заслужили за тях хора.
Извън системата на мафиотските групировки останаха индивидуалистите, които не подлежат на кооптиране или не отговарят на техните представи за лоялност. Те не харесват колективите, странят от тях, сами се борят с трудностите и ....не успяват. Тези хора не могат да намерят своето място в професията и рано или късно тълпата ги отмива. Ако решат да осъществят целите си, те се натъкват на мафиотизираните общности, които трудно допускат чужди хора. Те не могат да си намерят работа, защото тя вече е заграбена от групировките. Ако човек иска да запази своята независимост, той трябва да е готов да се лиши от възможността да реализира мечтите си. Защото в развитото общество всички сфери са завладени от груповаците. Родът се обединява, за да помогне на роднините да се уредят добре, лишавайки другите от възможността да получат достъп до определени блага. Груповщината е източник на дискриминация в мафиотизираното общество, оръжие да се присвои благо и да не се даде възможност друг да го притежава, нещо подобно на привилегиите на активните борци против капитализма и фашизма по време на социалистическото общество. Затова индивидуалистите в нашата страна се чувстват маргинали, чужденци и не са съпричастни към изграждане на общото благо. Те са и тези, които не са заинтересовани да гласуват за групировките.
А у нас се лансира идеята за независимо и равноотдалечено от групировките правителство???