Вчера бях на събитието по повод новата книга на Костов. Тепърва ще се връщам към нея, като я чета - но сега да обърна внимание на следните негови думи.
Според Костов причината за упадъка на СДС е, че за повечето негови привърженици през 90те години каузата е била не демокрацията, а антикомунизма. И за тях е било достатъчно комунистите да не са на власт. Членството в НАТО и ЕС се приемат за гаранция, че комунистите повече няма да се върнат и каузата става личният келепир, предлаган от партиите на задкулисието, към които мигрира огромна част от старите седесари. А постигането на развита либерална демокрация от западен тип никога не им е била цел.
Това коментира във "Фейсбук" Евгений Кънев.
За много неща не съм бил съгласен с Костов, а за други прекалено късно е решил да пише - след като са били многократно анализирани. Нескромно, още по време на неговото управление отбелязах тази тенденция с критична статия във в. Капитал.
Но съм абсолютно съгласен за разликата между антикомунисти и демократи.
Много достойни хора вече в (почти) пенсионна възраст не можаха да се отърсят от противопоставянето на 90те години между комунисти и антикомунисти. Въпреки толкова много разочарования от “своите”, които веднъж във властта - вече по нищо не се различаваха в мисленето и действията си от “врага”. Това по никакъв начин не промени блоковото мислене.
Табелката “антикомунист” - видно - не стана атестат за демократичност, още по-малко за почтеност. Истинската разлика между българите е в разделението между такива с европейско и със съветско мислене, като хора и от двете групи, но в различна пропорция има във всяка една партия.
Тези хора не успяха да надделеят биографичното си минало и да мерят хората според действията и реалната им полза за благото на обществото. Най-пресният пример е кандидатурата на Терзиев срещу която гласуваха антикомунистите от ГЕРБ, подкрепяйки комунистката Ваня.
Когато вече личният интерес е водещ в политиката, тогава влизаш в съюз с хората на социалния вот, които гласуват за теб, за да получат и те нещо от баницата за сметка на другите, на обществото. А хората на гражданския вот, на обществените каузи стават враг, защото пречат. Това е разликата между партиите на статуквото и на промяната.
Рецептата за правилен избор вече я споменах вчера.
Гласува се за хора, които са направили нещо безкористно за обществото преди да влязат в политиката или поне са направили име в професията си с труд и талант.
Иначе гласувате за кандидат, който е в политиката да си оправи неговия живот, а не вашия.