Отиде си Кирил Маричков, някак внезапно, неочаквано… И, да, на сцената. На неговата сцена, на сцената на рока, на сцената на бунтарството.
Преди време той говори пред ФАКТИ. При преживян комунизъм – нима може да забравим „… аз не съм комунист и никога няма да бъда“, при надежда за демокрация, в която живеем вече 35 години, все още имаше хора като него, които бяха бунтари. Вкарваха бунтарството в песните си. А при Кирил Маричков бунтарството бе много.
И в интервюто си той говори за бунтарството в рок музиката… „Нали това е разликата, както го е казал Боно (б.р. - вокалът на U2), между поп музиката и рок музиката - че според поп музиката всичко е наред, а според рока нищо не е наред, но може да се оправи“, сподели тогава Маричков.
„Това е вкусът на времето…“ И тогава, и сега тези думи важат за страната ни – май, май нищо не е наред, след като ще ходим на седми поред избори, но важното е, че „… може да се оправи“.
Кирил Маричков олицетворяваше „Вкусът на времето“ за няколко поколения. Когато един музикант твори над 50 години, когато всички го познават, когато знаят песните му, когато ги пеят, значи следата, която оставя е голяма. Да не говорим каква немалка част от нацията ни е зачената на негови песни. Иначе казано, има голям принос и за демографията, защото песните му са… повече от запомнящи се.
„Обичам те завинаги и друга дума няма…“
И, да, рок концертът отшумя, залата е вече празна…, но музиката е жива. На сцената Маричков беше незаменим, защото няма как да сбъркаш гласа му.
И защото музиката е по-силна от времето, ще завършим с думите на Валди Тотев, който е бил свидетел на нелепия инцидент и падането от сцената в Село Селановци: „Надява се (б.р.-говори за Маричков) на 30 октомври, когато трябваше да навърши 80 години, да има концерт, защото последните му думи бяха, че дори и без него концерт ще има, защото музиката е жива.“