На моите им велат Цекос. У Битола – Чековски. Само че у селото на дедо ми съм „Добро дошъл“, друзите със „ски“ накрая - не ме сакат. До 1955 - 1960 година сите сме биле Чекови, по-сетне веке не сме. Татко ѝ на снаха ми Мария, ме питаше: У Бугария има ли Колеви? Има много даже – му рекох аз. Зàщо ме питаш? Ние с Панайот сме връстници и това помага, защото сме живели в едни и същи времена. Гърците така стихийно са им менили имената, че „на хартия“ той и брат му не са бракя! Българските имена на двамата са били – Панайот Колев и Димитър Колев. Властите са ги писали Панайоти Коляс и Димитрис Николау.
На Балканите, навсякъде където е имало смяна на имена, тя е ставала с насилие. В коя страна то е било по-жестоко е работа на историците. В Гърция тези които не са приели са отпътували с еднопосочен билет към Австралия и Канада. Свързаните с нивите македонски българи са останали заради поминъка, завещан от дедите им. Немаме школи ми казваше Мария преди години. Нейните „Чупи“ пораснаха и станаха майки.
Езика гасне като кандило без масло. А там между Едеса и Флорина, (Воден и Лерин) освен братовчеди от чужбина, никой не идва. Няма български книги, филми или фестивали с български фолклор. От време на време се разпространяват листовки платени от Скопие с български песни, но с гръцки букви! Наши училища се откриха в Париж, Берлин и другаде. Има дори в Крит. Но Крит е до Африка и критяните, като пият едно Узо в повече си спомнят за венецианските си корени, а не за гръцките. Така че българският говор не им пречи. Има и нещо друго по-трудно обяснимо. Дори не приемливо. За Гоце Делчев не се говори изобщо. С пушка в ръка, той пада убит за свободата на Македония.
Все по-малко са хората, които знаят дори къде e роден. Кой има интерес от заличаване на неговата саможертва? Гоце Делчев не е воювал срещу гърците. Кемал Ататюрк е бил техен противник. Той също е роден и израснал в Македония. Но създателят на съвременна Турция се ползва с уважението им. На него е посветен музей в Солун. Преди години посетих българското посолство в Атина. Казах на посланика, че „горе“ в северна Гърция на „Илинден“ се друсат български хора, каквито дори в България не съм виждал. Странното е, че се игрà само нощем, но се игрà : Поканих го настоятелно да посети тези местни ежегодни „Панагири“.
Той ми отговори откровено, че най-хубавото българско посолство в чужбина е това в Атина и ако се появи в „македонската част“ на Гърция, гърците веднага ще го изпъдят. „Топлото местенце“ за съжаление е типично за всеки български държавен чиновник, далеч от интересите на обществото като цяло. По принцип времето трие, но символите остават трайно в паметта на поколенията. Гърците, за разлика от България, имат изключително успешна външна политика. Въпреки това те са сами. Знаят го и са чувствителни на темата православие повече от всичко. Ако усетят една приятелска ръка от страна на северните си съседи те биха променили изцяло отношението към езика на „Славянските елини“.
За жалост, българските политици нямат гръцкото политическо ниво и култура. Колкото и странно да звучи, между политиците и обществото има очебийно разминаване. Едните се препичат на плажа в Аспровалта, докато другите си лъскат яхтите в Левкада. На кой му пука, че ако Гоце Делчев беше останал жив, неговите внуци, на въпроса – къде е гроба на Цар Самуил, биха отговорили:
We don’t speak this language!