След нахлуването в Украйна Русия получи червен картон от международната общност. Но Москва се опитва да демонстрира, че остава активен глобален играч, чието влияние в света само нараства след приетите срещу нея санкции. Ако не в Европа, то поне в страните от Глобалния юг. По-специално в Африка: тук Русия бързо запълва празнотата, оставена от отслабването на вниманието към този регион от Запада - САЩ, Франция и Великобритания.
Един от инструментите на Кремъл за това насърчаване е първата министерска среща на Форума за партньорство Русия-Африка, която ще се проведе на 9-10 ноември на федералната територия Сириус (Краснодарски край, Руска федерация).
Организаторите на конференцията пишат, че „събитието с участието на ръководителите на съответните ведомства е насочено към укрепване на всеобхватното сътрудничество между Русия и африканските страни във всичките му измерения: политика, сигурност, икономика, научна, техническа, културна и хуманитарна сфера. ” Зад това стоят думите, които така майсторски използва руската дипломация: насилие, убийства, грабежи, преврати, диктатура.
Днес Африка е континент с пълен набор от заплахи за сигурността: териториални спорове, политически радикализъм, религиозен фундаментализъм, тероризъм, изостаналост и слаби държавни институции. За всяка страна подобна почва за проблеми представлява възможност за постигане на нейните цели. Кремъл не мисли за последствията от действията си за африканските страни.
Руските представители често твърдят, че политиката на Руската федерация е насочена към поддържане на стабилност и сътрудничество в Африка. Но нейната намеса в Либия, Судан, Мали, Централноафриканската република, Нигер, Буркина Фасо, Мозамбик често е придружена от засилени междудържавни, етнически и религиозни конфликти, което води до дестабилизация на страните, които изпадат още повече в хаос.
Нахлувайки в Африка, Москва носи война и глад, увеличава политическата нестабилност и слабостта на държавните институции, влошава екологичната ситуация и увеличава технологичната зависимост от Русия. Въпреки че Путин обвинява Запада и бившите метрополии в неоколониализъм, методите, използвани от руснаците за установяване на контрол над африканските страни, са напълно империалистически.
За Путин Африка е „бойно поле“ със САЩ, Великобритания, Франция с използването на прокси сила – руски частни военни компании. Но участието на руски компании в разработването на природните ресурси на континента, техният контрол над находищата на уран, диаманти и други е не по-малко важно за Кремъл. Русия също е заинтересована да контролира непрекъснатата логистична верига от Индийския до Атлантическия океан.
И накрая, гласуването на африканските страни в ООН по резолюциите относно нахлуването на Русия в Украйна също е важно за Кремъл: Африка съставлява 25% от страните-членки на ООН. По време на гласуването повечето страни на континента запазват неутрална позиция. При това броят на страните, подкрепящи Русия, и броят на страните, които я осъждат, са приблизително еднакви.
Русия се опитва да засили позициите си в Африка като противотежест на западното влияние. Често в симбиоза с Китай. Но често в конфликт с него. Всичко това води до засилена геополитическа конкуренция и ерозия на доверието в организациите и страните, участващи в проблемите на сигурността в Африка.
За да прокарва своите интереси, Русия използва антизападните настроения в елитите на различни африкански страни, спомените на африканците за икономическата и военна помощ на СССР по време на Студената война, проруското лоби и корумпираните режими.
Русия често изгражда отношения с авторитарни лидери на африкански страни, подкрепяйки ги с доставки на оръжие. Това помага за укрепване на властта на диктаторите, които често потискат опозицията и нарушават човешките права, което води до вътрешни конфликти и задълбочаване на нестабилността.
Залогът на Кремъл върху авторитарните режими води до отслабване на демократичните институции в африканските страни, системно нарушаване на човешките права и унищожаване на свободата. По правило африканските владетели се интересуват от развитието на своите страни само в контекста на укрепване на властта си, нейното наследяване по семейни линии или чрез затворени споразумения между елитите.
Кремъл също така активно подкрепя военните, дошли на власт в резултат на преврати: под натиск и изолация от Запада хунтите се нуждаят поне от частично международно признание, военна и политическа подкрепа. Те са подпомагани от наемници, тясно свързани с руското министерство на отбраната. Най-известните са ЧВК Вагнер и Африканският корпус.
В допълнение към провеждането на военни операции срещу бунтовниците, руските наемници обучават армиите на Централноафриканската република, Мали, Нигер и други африкански държави, защитават стратегически обекти, а също така осигуряват сигурността на висшите служители на държавата. Но както показват доклади на международни правозащитни организации, тези наемници често извършват военни престъпления срещу цивилни, изостряйки хуманитарните кризи.
Например ООН обвини руските наемници и правителствените войски на Централноафриканската република в грабежи на къщи, превземане на училища и убийства на цивилни, включително вярващи в джамии, където се крият бунтовници. Международната правозащитна организация Human Rights Watch обвини въоръжените сили на Мали и наемниците от ЧВК Вагнер в участие в грабежи, изтезания, както и извънсъдебни убийства и изчезвания на цивилни в централната част на страната.
Москва най-успешно укрепва позициите си в зоната на Сахел, простираща се от Атлантическия океан до Червено море: Буркина Фасо, Мали и Нигер активно развиват сътрудничество с Русия, която подкрепя дошлите на власт хунти. Миналата година тези страни подписаха споразумение за взаимна отбрана с Руската федерация и напуснаха регионалната асоциация ECOWAS, а Мали прекрати споразумението с мироопазващите сили на ООН.
Действията на руските бойци на ЧВК създават вид на ефективно решение на проблема с туарегските сепаратисти и бойците на Ал Кайда. Но проблемът не е решен. Това не пречи на Русия вече да установи контрол над златните и уранови мини при изгодни условия. Това води до засилване на зависимостта на страните от региона от Русия и задълбочава вътрешните кризи на и без това нестабилните държави.
В същото време Русия има много слаби икономически връзки с африканските страни: техните основни партньори са САЩ, ЕС и Китай. От чуждите инвестиции, вливащи се в Африка, Руската федерация представлява по-малко от 1%. Но Москва доставя на африканските държави почти половината от всички оръжия, които те купуват в чужбина: Русия продава оръжия, без да критикува ситуацията с човешките права.
Продажбата на оръжие се превръща в политическо влияние. Но за Русия това е и печеливш пазар за нейните продукти. През август 2021 г. директорът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Руската федерация Дмитрий Шугаев каза, че доставките на оръжие за Африка представляват 30-40% от общия обем на руския оръжеен износ.
За да укрепи собствените си позиции в Африка, Кремъл активно използва антизападна реторика. Москва отново отваря незарасналите рани от колониалното минало на африканските страни, обвинявайки Запада за техните икономически проблеми и политическа нестабилност. Руснаците организират специални информационни кампании, разпространявайки чрез медиите и социалните мрежи пропагандни материали, насочени към дискредитиране на САЩ, ЕС и ООН.
Тези информационни кампании повишават и напрежението между етнически групи и политически сили, което допринася за дестабилизирането на ситуацията в региона. Но това е вярно, страничен ефект: съдейки по това колко популярни са портретите на Путин и руските знамена в някои африкански страни и с каква радост изгарят знамената на САЩ и Франция, многомилионните инвестиции на Русия в работата на Спутник агенция и телевизионната компания RT се изплащат.
В същото време много жители на африканските страни не смятат, че инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. е довела до намаляване на доставките на украинска пшеница и повишаване на цените на зърното на световния пазар, което може да доведе до глад за Източна Африка. Континентът е регионът с най-голяма продоволствена несигурност в света, като 278 милиона души - 20% от населението на Африка - страдат от хроничен глад.
През 2022 г. Русия блокира частично черноморските пристанища на Украйна, което засегна сериозно износа на зърно. За Африка това доведе до забавяне на доставките и недостиг на зърно, тъй като морският транспорт играе ключова роля в снабдяването на континента с храна. През юли 2023 г. Русия официално се оттегли от „зърнената сделка“, което допълнително усложни достъпа на африканските страни до украинско зърно.
Путин, лицемерно обвинявайки Запада в нарушаване на „зърнената сделка“, заяви, че Русия е в състояние да замени украинското зърно „както на търговска основа, така и под формата на безвъзмездна помощ“. В най-добрите пропагандни традиции на Кремъл той организира демонстративни доставки на малки количества торове и пшеница за африканските страни.
Беше избегнат катастрофалният сценарий на масов глад: Украйна, въпреки оттеглянето на Русия от „зърнената сделка“ и постоянните ракетни атаки на украински пристанища и сухотоварни кораби, продължи да транспортира пшеница през Черно море. Но историята с доставките на зърно за африканските страни показва как действията на руската мечка допринасят за увеличаване на нестабилността и конфликтите в африканския „магазин“.
Наличието на руски частни военни компании, подкрепата за авторитарни режими и контролът върху природните ресурси задълбочават вътрешните противоречия в редица африкански страни. Геополитическата конкуренция със Запада и руските информационни операции също повишават напрежението в региона. Заедно тези фактори затрудняват постигането на стабилност и сигурност в Африка, което води до увеличаване на конфликтите и страдания на местното население.