След нахлуването в Украйна Русия получи червен картон от международната общност. Но Москва се опитва да демонстрира, че остава активен глобален играч, чието влияние в света само нараства след приетите срещу нея санкции. Ако не в Европа, то поне в страните от Глобалния юг. По-специално в Африка: тук Русия бързо запълва празнотата, оставена от отслабването на вниманието към този регион от Запада - САЩ, Франция и Великобритания.
Един от инструментите на Кремъл за това насърчаване е първата министерска среща на Форума за партньорство Русия-Африка, която ще се проведе на 9-10 ноември на федералната територия Сириус (Краснодарски край, Руска федерация).
Организаторите на конференцията пишат, че „събитието с участието на ръководителите на съответните ведомства е насочено към укрепване на всеобхватното сътрудничество между Русия и африканските страни във всичките му измерения: политика, сигурност, икономика, научна, техническа, културна и хуманитарна сфера. ” Зад това стоят думите, които така майсторски използва руската дипломация: насилие, убийства, грабежи, преврати, диктатура.
Днес Африка е континент с пълен набор от заплахи за сигурността: териториални спорове, политически радикализъм, религиозен фундаментализъм, тероризъм, изостаналост и слаби държавни институции. За всяка страна подобна почва за проблеми представлява възможност за постигане на нейните цели. Кремъл не мисли за последствията от действията си за африканските страни.
Руските представители често твърдят, че политиката на Руската федерация е насочена към поддържане на стабилност и сътрудничество в Африка. Но нейната намеса в Либия, Судан, Мали, Централноафриканската република, Нигер, Буркина Фасо, Мозамбик често е придружена от засилени междудържавни, етнически и религиозни конфликти, което води до дестабилизация на страните, които изпадат още повече в хаос.
Нахлувайки в Африка, Москва носи война и глад, увеличава политическата нестабилност и слабостта на държавните институции, влошава екологичната ситуация и увеличава технологичната зависимост от Русия. Въпреки че Путин обвинява Запада и бившите метрополии в неоколониализъм, методите, използвани от руснаците за установяване на контрол над африканските страни, са напълно империалистически.
За Путин Африка е „бойно поле“ със САЩ, Великобритания, Франция с използването на прокси сила – руски частни военни компании. Но участието на руски компании в разработването на природните ресурси на континента, техният контрол над находищата на уран, диаманти и други е не по-малко важно за Кремъл. Русия също е заинтересована да контролира непрекъснатата логистична верига от Индийския до Атлантическия океан.
И накрая, гласуването на африканските страни в ООН по резолюциите относно нахлуването на Русия в Украйна също е важно за Кремъл: Африка съставлява 25% от страните-членки на ООН. По време на гласуването повечето страни на континента запазват неутрална позиция. При това броят на страните, подкрепящи Русия, и броят на страните, които я осъждат, са приблизително еднакви.
Русия се опитва да засили позициите си в Африка като противотежест на западното влияние. Често в симбиоза с Китай. Но често в конфликт с него. Всичко това води до засилена геополитическа конкуренция и ерозия на доверието в организациите и страните, участващи в проблемите на сигурността в Африка.
За да прокарва своите интереси, Русия използва антизападните настроения в елитите на различни африкански страни, спомените на африканците за икономическата и военна помощ на СССР по време на Студената война, проруското лоби и корумпираните режими.
Русия често изгражда отношения с авторитарни лидери на африкански страни, подкрепяйки ги с доставки на оръжие. Това помага за укрепване на властта на диктаторите, които често потискат опозицията и нарушават човешките права, което води до вътрешни конфликти и задълбочаване на нестабилността.
Залогът на Кремъл върху авторитарните режими води до отслабване на демократичните институции в африканските страни, системно нарушаване на човешките права и унищожаване на свободата. По правило африканските владетели се интересуват от развитието на своите страни само в контекста на укрепване на властта си, нейното наследяване по семейни линии или чрез затворени споразумения между елитите.
Кремъл също така активно подкрепя военните, дошли на власт в резултат на преврати: под натиск и изолация от Запада хунтите се нуждаят поне от частично международно признание, военна и политическа подкрепа. Те са подпомагани от наемници, тясно свързани с руското министерство на отбраната. Най-известните са ЧВК Вагнер и Африканският корпус.
В допълнение към провеждането на военни операции срещу бунтовниците, руските наемници обучават армиите на Централноафриканската република, Мали, Нигер и други африкански държави, защитават стратегически обекти, а също така осигуряват сигурността на висшите служители на държавата. Но както показват доклади на международни правозащитни организации, тези наемници често извършват военни престъпления срещу цивилни, изостряйки хуманитарните кризи.
Например ООН обвини руските наемници и правителствените войски на Централноафриканската република в грабежи на къщи, превземане на училища и убийства на цивилни, включително вярващи в джамии, където се крият бунтовници. Международната правозащитна организация Human Rights Watch обвини въоръжените сили на Мали и наемниците от ЧВК Вагнер в участие в грабежи, изтезания, както и извънсъдебни убийства и изчезвания на цивилни в централната част на страната.
Москва най-успешно укрепва позициите си в зоната на Сахел, простираща се от Атлантическия океан до Червено море: Буркина Фасо, Мали и Нигер активно развиват сътрудничество с Русия, която подкрепя дошлите на власт хунти. Миналата година тези страни подписаха споразумение за взаимна отбрана с Руската федерация и напуснаха регионалната асоциация ECOWAS, а Мали прекрати споразумението с мироопазващите сили на ООН.
Действията на руските бойци на ЧВК създават вид на ефективно решение на проблема с туарегските сепаратисти и бойците на Ал Кайда. Но проблемът не е решен. Това не пречи на Русия вече да установи контрол над златните и уранови мини при изгодни условия. Това води до засилване на зависимостта на страните от региона от Русия и задълбочава вътрешните кризи на и без това нестабилните държави.
В същото време Русия има много слаби икономически връзки с африканските страни: техните основни партньори са САЩ, ЕС и Китай. От чуждите инвестиции, вливащи се в Африка, Руската федерация представлява по-малко от 1%. Но Москва доставя на африканските държави почти половината от всички оръжия, които те купуват в чужбина: Русия продава оръжия, без да критикува ситуацията с човешките права.
Продажбата на оръжие се превръща в политическо влияние. Но за Русия това е и печеливш пазар за нейните продукти. През август 2021 г. директорът на Федералната служба за военно-техническо сътрудничество на Руската федерация Дмитрий Шугаев каза, че доставките на оръжие за Африка представляват 30-40% от общия обем на руския оръжеен износ.
За да укрепи собствените си позиции в Африка, Кремъл активно използва антизападна реторика. Москва отново отваря незарасналите рани от колониалното минало на африканските страни, обвинявайки Запада за техните икономически проблеми и политическа нестабилност. Руснаците организират специални информационни кампании, разпространявайки чрез медиите и социалните мрежи пропагандни материали, насочени към дискредитиране на САЩ, ЕС и ООН.
Тези информационни кампании повишават и напрежението между етнически групи и политически сили, което допринася за дестабилизирането на ситуацията в региона. Но това е вярно, страничен ефект: съдейки по това колко популярни са портретите на Путин и руските знамена в някои африкански страни и с каква радост изгарят знамената на САЩ и Франция, многомилионните инвестиции на Русия в работата на Спутник агенция и телевизионната компания RT се изплащат.
В същото време много жители на африканските страни не смятат, че инвазията на Русия в Украйна през 2022 г. е довела до намаляване на доставките на украинска пшеница и повишаване на цените на зърното на световния пазар, което може да доведе до глад за Източна Африка. Континентът е регионът с най-голяма продоволствена несигурност в света, като 278 милиона души - 20% от населението на Африка - страдат от хроничен глад.
През 2022 г. Русия блокира частично черноморските пристанища на Украйна, което засегна сериозно износа на зърно. За Африка това доведе до забавяне на доставките и недостиг на зърно, тъй като морският транспорт играе ключова роля в снабдяването на континента с храна. През юли 2023 г. Русия официално се оттегли от „зърнената сделка“, което допълнително усложни достъпа на африканските страни до украинско зърно.
Путин, лицемерно обвинявайки Запада в нарушаване на „зърнената сделка“, заяви, че Русия е в състояние да замени украинското зърно „както на търговска основа, така и под формата на безвъзмездна помощ“. В най-добрите пропагандни традиции на Кремъл той организира демонстративни доставки на малки количества торове и пшеница за африканските страни.
Беше избегнат катастрофалният сценарий на масов глад: Украйна, въпреки оттеглянето на Русия от „зърнената сделка“ и постоянните ракетни атаки на украински пристанища и сухотоварни кораби, продължи да транспортира пшеница през Черно море. Но историята с доставките на зърно за африканските страни показва как действията на руската мечка допринасят за увеличаване на нестабилността и конфликтите в африканския „магазин“.
Наличието на руски частни военни компании, подкрепата за авторитарни режими и контролът върху природните ресурси задълбочават вътрешните противоречия в редица африкански страни. Геополитическата конкуренция със Запада и руските информационни операции също повишават напрежението в региона. Заедно тези фактори затрудняват постигането на стабилност и сигурност в Африка, което води до увеличаване на конфликтите и страдания на местното население.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 само това заслужават
21:26 02.11.2024
2 зИленски
21:29 02.11.2024
3 Град Козлодуй
Коментиран от #8
21:29 02.11.2024
4 Хахахаха
21:31 02.11.2024
5 Глупости на кг
21:31 02.11.2024
6 Ауууу ужас!!!
21:33 02.11.2024
7 И Киев е Руски
21:33 02.11.2024
8 Оня с лопатата
До коментар #3 от "Град Козлодуй":
Я кажи, заредил ли си ТОПКИТЕ за СТАТИЯТА в 0:30 часа? Инсултирана откaчaлко такава.21:33 02.11.2024
9 Работническо дело
21:35 02.11.2024
10 Данчо
21:37 02.11.2024
11 Читател
21:38 02.11.2024
12 Тургенев
21:40 02.11.2024
13 име
21:41 02.11.2024
14 ТПК "Гумени Цървули"
21:46 02.11.2024
15 ДикоСашов
21:46 02.11.2024
16 РЕАЛИСТ
21:46 02.11.2024
17 Хм...
21:52 02.11.2024
18 Хе хе...
21:55 02.11.2024
19 Сандо
22:03 02.11.2024
20 ⚜️Лопата с чип⚜️
22:05 02.11.2024
21 ТаУмВзе
22:11 02.11.2024
22 ⚜️Лопата с чип⚜️
Коментиран от #28
22:14 02.11.2024
23 хаха
22:15 02.11.2024
24 Сандо
22:15 02.11.2024
25 !!!?
22:15 02.11.2024
26 Абе ей!
Вижте Обама, прадядо му бил роб, отвлечен от африка, ама той беше президентЧе, същото е и с Комма Ла. Страната на Свободата! Не е като в Русия 😂😂😂
22:16 02.11.2024
27 РЕАЛИСТ
22:16 02.11.2024
28 ⚜️Лопата с чип⚜️
До коментар #22 от "⚜️Лопата с чип⚜️":
Дори на пишеща машина на имитаторите слагам шина! Не можеш да ме копираш! Нямаш нито процесор нито RAM за да ползваш никнейма ми, кестен!22:17 02.11.2024
29 Една дълга прръдня
22:20 02.11.2024
30 Гориил
22:24 02.11.2024
31 Хайо
22:25 02.11.2024
32 Ъхъъъъъ
22:35 02.11.2024
33 Гориил
Коментиран от #58
22:35 02.11.2024
34 Ъхъъъъъ
22:39 02.11.2024
35 Ццц
22:41 02.11.2024
36 Артилерист
22:43 02.11.2024
37 И в коя точно африканска държава
22:45 02.11.2024
38 Туарегите
Никаква милост за Убийците от
Блатото.
22:49 02.11.2024
39 Африка още
Бункерния Пинокио.
Путин ги излъжа като
Дърта Джипси Кухавелка.
22:51 02.11.2024
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 Този коментар е премахнат от модератор.
42 Аре стига глупости бре
Доставките до африканските страни на юг от зоната Сахел или до азиатските страни с ниски доходи са ограничени. Първата от тези страни е Бангладеш, която внася общо 380 000 тона зърно.
Следва Етиопия, която страда от суша и внася 167 000 тона пшеница. 152 000 тона зърно отидоха в Йемен, който беше измъчван от война и глад, през зърнения коридор 149 000 тона бяха изпратени в Кения, а Судан получи общо 65 000 тона. Още по-малко отидоха за засегнатата от суша Сомалия с 53 500 тона, а Ирак купи 33 000 тона пшеница. Около 90 000 тона зърно също са продадени на Афганистан и 61 000 тона на Пакистан.
23:02 02.11.2024
43 БУН КЕР НЪЙ
Северно Корейски Генерали дошли в Раша ,
Блатните Генерали изумени ги попитали
Братюшки ,
Какви са тези Медали ,
Ние от 3 години сме във Война
И нямаме такива заслуги
И медали .
Северно Корейските Генерали :
Ами явно малко целувате
За.д Ни .ка на
Бун Кер Нъй .
23:02 02.11.2024
44 Аре стига глупости бре
23:03 02.11.2024
45 Философа Сократ
23:04 02.11.2024
46 Аре стига глупости бре
23:04 02.11.2024
47 Този коментар е премахнат от модератор.
48 Този коментар е премахнат от модератор.
49 Този коментар е премахнат от модератор.
50 Топ страни, които внасят зърно от Украйн
23:09 02.11.2024
51 ИЯДУСАНУ
Коментиран от #57
23:14 02.11.2024
52 Сори ама няма
23:15 02.11.2024
53 Прекрасна статия
23:17 02.11.2024
54 Студопор
23:19 02.11.2024
55 Крепостен
23:22 02.11.2024
56 Копейки
23:24 02.11.2024
57 Верно
До коментар #51 от "ИЯДУСАНУ":
Туарегите и те са със Братюшките.Мобилизираха ги
По Братски .
23:28 02.11.2024
58 Да де
До коментар #33 от "Гориил":
Наливаме париВ Лукойл.
Хахаха
Голяма инвестиция и в Тръбата на
Путян направихме .
Хахаха
23:30 02.11.2024