Ако Конституционният съд отреже президента Румен Радев за връщане на правомощията му относно формирането на служебни кабинети, това ще е чудесно основание и оправдание за напускането му на президентството и официалното му захващане с партиен градеж.
Той ще излезе с изявление, в което ще заяви с подходящите думи и премерен по военному патос, че като държавен глава не може и не иска да е фигурант с вързани ръце, когато държавността се разпада пред очите ни и ще остави на вицето си Йотова да добута декоративната служба.
В този случай решението му няма да се приеме като недържавническо и партизанско и най-сетне ще може да очертае контурите на това, което вече се превръща в нещо като вярата в "дядо Иван" на българите под турско иго.
Ако КС вземе, че скъса домовата книга, той пак ще е доволен, защото ще избира служебни премиери, а такива за добро или лошо ще има още дълго. В този случай обаче по-трудно ще обоснове евентуалното си напускане на Дондуков 2.
Към момента всичко работи в негова полза, а "бонуси" непрекъснато му осигуряват с поведението си парламентарно представените политически сили, а най-вече открито заявяващите неприязънта си към него като новоначалецът Делян Пеевски и ПП/ДБ.